О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 261

София, 04.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №2043/2018година

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 309, ал. 1 ГПК, образувано по молба на А. Б. М., с която се иска спиране на изпълнението на решение №525 от 19.03.2013г. по гр. д. 4012/11г. на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от нея молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира следното:

Молбата за спиране е процесуално допустима, доколкото молителят не е установил окончателно проведено изпълнение на влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска.

Разпоредбата на чл. 309 ГПК указва, че подаването на молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната, съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. Т.е. молителят следва изцяло да съобрази изискванията на посоченият текст. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора, респективно молителя /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Молителят М., в резултат на проведено производство по отстраняване нередовността на молбата за спиране е подала писмено становище, с което е заявила, че счита текста на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за неприложим, тъй като липсвало „надлежно притезание”, в какъвто смисъл подробно е развила разбирането си. Настоящият състав, с оглед това...