О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 657

гр. София, 03.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Баева ч. т.д. № 2319 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на О. Н. Р., представляван от адв. Я. Я., срещу определение № 3763 от 16.11.2017г. по ч. гр. д. № 5754/2017г. на САС, ТО, 10 състав, с което е отменено определение № 6167/2017г. по т. д. № 1063/2017г. на СГС, VІ-1 състав и е допуснато обезпечение по предявен от „Корпоративна търговска банка” АД (н) против частния жалбоподател иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че въззивният съд неправилно, позовавайки се на чл. 53, ал. 2 ЗБН, е приел, че достатъчно условие да допусне обезпечение по предявения иск е наличието на представени от ищеца доказателства, като не е необходимо тези доказателства да са изискваните по смисъла на чл. 391 ГПК убедителни писмени доказателства, сочещи вероятна основателност на иска. Счита, че това тълкуване на въззивния съд е неправилно, тъй като обосновано или мотивирано предположение се прави само въз основа на убедителни доказателства, а не единствено и само на договора за управление, сключен с ответника, който безспорно доказва качеството му на администратор и нищо повече. Твърди, че исковата молба е пространна, но неясна досежно конструкцията на „управленския деликт”, презумираната имуществена вреда не...