№596

София, 03.12.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2800 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. чрез пълномощника им адвокат С. С. С. против решение № 608 от 3.04.2018 г., постановено по гр. д. № 2833 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 4211 от 20.10.2017 г. по гр. д. № 13335/2016 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от А. И. З., Т. Д. С. и С. Д. Б. против Р. Д. С. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на реална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.2520.7069 с площ на частта от 546 кв. м.

Р. Д. С. чрез пълномощника си адвокат Т. П. е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на И. Г. Я., починал на 21.11.1985 г., който с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1929 г. е придобил собствеността на лозе – хавра в местността „К. дере“ от 1.5...