Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. Б., В. П. Б. и Й. Г. Г. /Г./ чрез пълномощника им адвокат В. С. В. против решение № 326 от 18.02.2014 г., постановено по гр. д. № 2711 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, ХІV съдебен състав, с което е отменено решение № 613/20.02.2013 г. по гр. д. № 3470/2008 г. в частта, с която е определена квотата на съделителя Р. Г. Б. в размер на 1/87 ид. ч., като същата е изменена на 1/36 ид. ч. и същото решение е оставено в сила в останалата част.

Останалите съделители не са подали писмен отговор.

При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

С първоинстанционното решение е прието, че процесните имоти са възстановени на наследниците на С. Г. П., поч. 28.08.1971 г. Негови наследници са съпругата му М. И. П., поч. 19.12.1975 г. и трите му сестри, респ. техни наследници – Ф. Т., поч. 1951 г., М. Г., поч. 1948 г. и Н. Н., поч. 1911 г. Наследници на съпругата М. П. са петима братя и сестри, респ. техни наследници – Н. Д., поч. 1965 г., Х. Д., поч. 1966 г., Б. Д., поч. 1965 г., В. Б., поч. 1985 г. и С. Д., поч. 1966 г. След възстановяване правото на собственост наследниците на М. П. са продали наследствените си идеални части на Т. П. П., а с влязло в сила решение са признати за установени собственическите права на Т. С. К. на 1/45 от 2/3 ид. ч. от процесните ниви. Делбата е допусната между следните съделители и при права в съсобствеността:

по 1/87 ид. ч. за Н. И. Д. /починала в хода на делото в чиито права е конституирана И. Д. Д./, Й. Н. А., Д. Н. К., В. Н. Т., С. В. Т., А. Т. Т., В. А. Б., Н. П. Т., П. И. Т., К. И. Т., М. Д. У., М. Г. Д., Т. Д. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., Т. Н. К., Л. М. Д., М. Г. Д., М. Г. Г., М. С. Г., Р. Г. Б., Й. Г. Г., С. В. А., В. С. А., М. С. А., В. Н. И.

по 1/261 ид. ч. за А. Т. В., Н. Т. Д., К. Т. В.,

по 1/174 ид. ч. за П. П. Б. и В. П. Б.,

по 1/522 ид. ч. за С. З. Д., С. Т. Д., М. Т. К., Е. А. Д., С. Й. Л., Т. Й. Х.,

29/45 ид. ч. за Т. П. П. и

1/45 ид. ч. за Т. С. К.,

като искът за делба е отхвърлен по отношение на В. К. Д., В. Г. Т., Т. Г. С., П. С. Б., Н. С. Б., В. Н. С., Ц. Н. М., С. Н. Б., С. Х. м., А. П. Р., Н. П. З., Ц. И. К., Р. И. Д., В. Х. К., М. С. В., Г. С. Г., К. Г. Л., К. Г. Т. /починала в хода на делото на 14.07.2013 г. в чиито права са конституирани В. Д. Г., К. С. Т. и Д. С. Т./, С. Т. С., Й. Т. Р., М. В. Г., С. В. Д., А. П. К., М. П. В., И. С. К., Т. С. П., Х. Г. Л. и Г. Н. Л..

Разглеждайки въззивната жалба на Р. Г. Б. по отношение на определената му квота от 1/87 ид. ч., Пловдивският окръжен съд е приел за основателно твърдението му, че квотата му е 1/36 ид. ч., тъй като е един от наследниците на сестрата на С. П., чийто дял е бил 1/9 ид. ч.

От поставените от касаторите въпроси относими към изхода на спора и въззивното решение са:

1. Може ли да се определят правилно квоти при допускане на съдебна делба между съделители, тогава когато се използват дробни числа с различен знаменател, които нямат общ делител? и 2. Следва ли въззивният съд след като отмени частично решението на първата инстанция и промени дадена квота на един съделител, тогава когато това води до промяна на квоти и на други съделители, които не са обжалвали съдебното решение, да се произнесе и да коригира обжалваното решение и досежно правата на необжалвалите съделители?

По посочените въпроси не е приложена практика на ВКС /представените две решения дават тълкуване, че когато в диспозитива на въззивното решение съдът не е посочил кои са страните между които се допуска съдебна делба и какви са техните квоти на съсобственост, то решението е нищожно поради абсолютна неразбираемост, както и че липсата на мотиви относно квотите в случай когато сборът от дробите надхвърля единица, съставлява съществено нарушение съдопроизводствените прадвила/, нито е удотоверена противоречива практика на съдилищата, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът „Има ли задължение въззивния съд да упражнява контрол за валидност на първоинстанционното решение, съобразно чл. 269 ГПК, тогава когато не е даден отговор от първата инстанция на основните въпроси, от които зависи изхода на делото в първата фаза на делбата?” не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като настоящите касатори не са атакували чрез въззивна жалба първоинстанционното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 326 от 18.02.2014 г., постановено по гр. д. № 2711 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, ХІV съдебен състав.

В едноседмичен срок от съобщението касаторите П. П. Б., В. П. Б. и Й. Г. Г. /Г./ да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: