Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Троя 2000“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя П. Т. Ч., чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 171 от 25.06.2021 г. по в. ч.т. д. № 304/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на дружеството срещу разпореждане № 262238 от 06.05.2021 г. по т. д. № 1704/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд за оставяне без уважение искането му за освобождаване на остатък от 50 000 лв. от внесената по сметка на Варненски окръжен съд гаранция по допуснато обезпечение.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, защото разпореждането, постановено от състав на Варненски окръжен съд, прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което срещу него може да се подава частна жалба и същата е следвало да бъде разгледана по същество от въззивния съд. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по основателността на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с разпореждането си, приемайки искането на вносителя „Троя 2000“ ЕООД за неоснователно, респ. – становището и насрещно заявената претенция на обезпеченото с гаранцията „Елитис“ ЕООД за основателни, Варненски окръжен съд е оставил без уважение искането за освобождаване на сочената от вносителя гаранция в размер от 50 000 лв., като е разпоредил остатъкът от заложената по реда на чл. 180 – 181 ЗЗД сума в размер на 53 418.28 лв. (от общо задържани 289 001.28 лв., след вече освободени 235 583 лв.) да се преведе на съдебен изпълнител за удовлетворяване на заложния кредитор „Елитис“ ЕООД.

Съставът на въззивния съд е приел, че разпорежданията, срещу които може да се подава частна жалба, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 279 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК на обжалване подлежат две категории определения (разпореждания) – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и посочените изрично в закона. Изхождайки от тези съображения, въззивният съд е счел, че обжалваното пред него разпореждане не попада в нито една от категориите съдебни актове, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба, като подадена срещу неподлежащо на въззивен контрол разпореждане, е недопустима.

Обжалваното определение е правилно.

Изводът на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от първоинстанционния съд определение (разпореждане) по чл. 403 ГПК, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване на внесената от него гаранция, е съобразен с Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените в него разяснения, актът, с който съдът се произнася по искане за освобождаване на гаранцията по чл. 403, ал. 2 ГПК, като се уважава или оставя без уважение искане за освобождаване, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – нито е прегаждащо развитието на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Поради това, че с този акт не се решава спор по същество и не се слага край на делото, молителят може да иска неговото изменение от съда, който го е постановил, вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, при които е постановено. С оглед съобразяването на цитираната задължителна съдебна практика, постановеното от въззивния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до доводите на частния жалбоподател във връзка с предпоставките за освобождаване на паричната гаранция и по-конкретно дали гаранцията правилно е била освободена и преведена за удовлетворяване на вземането на „Елитис“ ЕООД, същите са неотносими към предмета на настоящото производство, който се изчерпва единствено с преценка относно допустимостта на частната жалба, с която е сезиран въззивният съд.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 171 от 25.06.2021 г. по в. ч.т. д. № 304/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.