ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1506
гр. София, 28.03.2024 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.12.2023 (шести декември две хиляди двадесет и трета) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 5024 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 20 454/22.08.2023 година, подадена от Й. В. Я., срещу решение № 917/20.07.2023 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 699/2023 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 3767/01.12.2022 година на Районен съд Варна, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 11 335/2022 година с което е отхвърлен предявеният от Й. В. Я. срещу П. С. В. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на начина на упражняване на родителските права по отношение на детето П. Й. В., предоставени на майката с решение № 5116/11.12.2018 година на Районен съд Варна, постановено по гр. д. № 10 065/2018 година, като родителските права бъдат предоставени на бащата и бъде определено местоживеенето на детето при него, а на майката бъде определен разширен режим на лични отношения с детето и същата бъде осъдена да заплаща на П. Й. В. месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
В касационната си жалба Й. В. Я. излага доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което предявеният от него срещу П. С. В. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба П. С. В. е подала отговор на същата с вх. № 26 912/06.11.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 917/20.07.2023 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 699/2023 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.
Й. В. Я. е бил уведомен за обжалваното решение на 31.08.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 20 454/22.08.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че нормата на чл. 59, ал. 9 от СК сочела, че ако обстоятелствата се изменяли, съдът по молба на един от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно можел да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Кои промени в обстоятелствата представлявали изменение по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК давало отговор ППВС № 1/12.11.1974 година, чиито разрешения били актуални и при действието на СК от 2009 година. Това били случаи, когато било налице изменение в обстоятелствата, взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичали от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика били променени. Посочено било, че във всички случаи съдът бил длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразявали на положението на детето и на ефективността на мерките, които определяли същото.
Промяната на взети пред вид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, можела да бъде свързана с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягали положението на детето били посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото било предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадането в невъзможност на родителя, при когото било детето, да упражнява родителските права, загубването на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства били посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки-отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото било детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не били предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. При промяна на мерките относно упражняването на родителските права се държало сметка за интересите на детето. Най-добрият интерес на детето бил приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определял в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДРЗЗДет, която по същината си отразявала елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование.
Решаващо значение за интересите на детето имала цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. В настоящото производство твърдяното от Й. В. Я. в исковата молба изменение на обстоятелствата се изразявало в загубата на родителски капацитет у отглеждащия родител, насилствената, без съгласието на детето, промяна в местоживеенето на същото в друг град, неосигуряване на условия за отглеждане на детето на новото място, откъсване на детето П. Й. В. от родния му град, от кръга на приятели и съученици, появата на нов човек в живота на майката, който бил резултат от честата смяна на партньори.
По така наведените твърдения, безспорно се установявали твърдените факти, че местоживеенето на детето и на майката било променено от [населено място] в [населено място], че майката живеела на съпружески начала с нов мъж, от който същата имала дете, което отглеждат заедно. Тези факти сами по себе си можели да представляват основание за изменение на титулярството на родителските права, но същите следвало да бъдат разгледани, като се съобразяло доколко те накърнявали интереса на детето П. Й. В.. Въззивният съдебен състав намирал, че не се установявало такова накърняване. Детето било отведено в град, в който му било осигурено общообразователно обучение, записано било в училище, което се намирало в близост до дома, където се отглеждало. Съществували възможности и за извънкласни занимания, стига детето да проявявало интерес. Нямало ангажирани доказателства, че интересите на детето да провежда занимания по тенис или друг спорт нямало да бъдат обезпечени. Записано било при личен лекар в [населено място]. Жилището било с добри хигиенно-битови условия, детето имало осигурена самостоятелна стая, кът за учене и игри. Възраженията, че детето не било имало стая, дори осигурено легло, а е било принудено да спи на диван, както и било оставяно само в жилището, въззивният съд намирал, че следвало да бъдат съобразени в съвкупност с останалите установени обстоятелства. А били, че детето било прекарало в новото жилище, а и в новия град само около 5-6 дни. Впечатленията, които то било споделило първоначално, видно от казаното пред социалните работници, били, че му било скучно, защото майката и новият мъж го водели по ключари, по магазини, а са му лисвали забавления.
Горните действия на майката не били неукорими, но били обясними предвид обстоятелството, че такава голяма промяна като пренасянето на семейството в друг град винаги предполагала известни неуредици в началото и проблеми за разрешаване. Безспорно недобро решение било преместването да стане преди всички условия за детето да са били обезпечени, но следвало да бъде съобразено, че бил изминал твърде кратък период-по-малко от седмица, през който както условията, така и вниманието към детето било несъответстващо.
Следвало да се съобрази и факта, че първоначалното становище на детето било, че ако би имало осигурена своя стая, то би живяло с майка си в София. Т. е. същото било недоволствало от материалните условия, които било имало в [населено място] и от които било лишено там. Като се имала предвид крехката възраст на детето, в която за децата били определящи първичните им желания-да имат определени вещи, свое пространство, да се забавляват, да виждат приятелите си, логично било да бъде направен извод, че не промяна в отношението на майката била станала причина за разочарованието на детето, а фактът, че тя не била могла да задоволи по предишния начин нуждите на детето си. Дори да бъдело прието, че с това си поведение майката била демонстрирала някакъв пасив в родителския си капацитет, то периодът бил твърде кратък, за да се приемело, че промяната в родителския капацитет била трайна и постоянна. Нямало наведени твърдения, а и нямало установеност, че новият мъж на майката и отношенията с него накърнявали по някакъв начин интереса на детето. Не се спорело, че детето било в добри отношения със същия през времето на съвместното им пребиваване в [населено място], а също и след преместването. От изслушването на детето пред въззивният състав ставало ясно, че то проявявало ревност от вниманието, което майката отделяла към Н.-детето само сочело, че ревнува защо той целувал майка му, а тя не му правела забележка, докато на детето казвала да спре, че с детето и Й. В. Я. майката не била обичала да ходи на плаж, докато с Н. искала да ходи.
Споделеното от детето било обяснимо, тъй като неговото семейство продължителен период от време-повече от пет години, било ограничено до съжителстването между детето и неговата майка. Вярно било, че същото се било виждало и твърде често със своя баща, но ежедневното общуване, грижи, споделяне било с майката. Появата на друго лице в техния живот, което носело не само обективни промени в живота на детето, свързани с местоживеенето му и обитаващата го среда, но и промяна във вътрешния свят-вниманието на майката не било насочено само към детето, същото не било в центъра на нейния живот.
Тази промяна детето не било готово да приеме изведнъж, а бил нужен период за адаптация. Този период на адаптация не можел да бъде съкратен нито от предварителната обезпеченост на материалните условия, нито от осигуряването на достатъчно забавления за детето, които да компенсирали промените. Тези промени детето следвало да приеме, а функцията на майката, както и на бащата била да помогнат за това. В този смисъл не представлявало пасив в родителския капацитет за един родител създаването на нова връзка, защото да се приеме обратното, означавало накърняване правата на родителя като индивид. Такава връзка можела да се превърне в пасив само ако накърнявала интереса на детето-лишавала го от връзката му с родителя и нарушавала емоционалния му свят.
В този смисъл не можело да се приеме, че проявеното от детето нежелание за промяна се дължало само и единствено на недобрата подготовка на материалните условия от страна на майката, както и емоционалното подготвяне на детето за появата на новия човек в семейството. Детето, ако и да било отглеждано ежедневно от своята майка, безспорно имало близка емоционална връзка с Й. В. Я.-негов баща. Същият следвало като добър родител да защити интереса на детето, като го подкрепи и помогне през този период на адаптация. Същият следвало да го насърчи да опознае новата среда-град, училище, съученици, новите условия, новия човек до майката. От кредитираните в съвкупност доказателства по делото било видно, че Й. В. Я. не бил сторил това. Същият не споделял нито желанието на майката да създаде ново семейство, нито промяната, която била предприела, нито решението й да отглежда детето в друг град.
Тези желания на детето били предадени на бащата. Това се установявало от представените протоколи за срещи със социални работници, изслушването му пред съда и обясненията, че [населено място] бил голям град, какво ще правело то в такъв голям град и т. н. При положение че детето било прекарало в [населено място] твърде кракът период от време, очевидно тези впечатления не били негови, а привнесени. Детето не само не било насърчено от баща си да опита наложената му от майката промяна в местоживеенето, но и било ограничено и практически възпрепятствано тя да бъдела реализирана. Независимо че било записано в учебно заведение в [населено място], бащата не бил върнал детето за първия учебен ден, същото било задържано в неизпълнение на съдебното решение, регламентиращо както режима на лични отношения, така и титулярството на родителските права. Такова продължавало да бъде поведението на бащата през цялата учебна година-детето не било върнато да посещава училището в [населено място], където било записано, не било допускано до занималня, изолирано било от съученици и деца на неговата възраст.
Въпреки задължителните предписания да бъде записано детето на училище, това не било изпълнено от бащата, който бил направил само символичен опит да вмени неизпълнението на това свое задължение в нежеланието на майката да отпише детето от училището в [населено място]. На практика, неизпълнявайки съдебното решение, постановените в хода на настоящото производство мерки, разпорежданията на ЧСИ за предаване на детето на майката, задължителните указания, дадени от АЗД, бащата бил демонстрирал незачитане не само на цитираните актове, но и неглижиране интереса на детето и бил застрашил развитието му-професионалното, психическото и емоционалното такова. При изслушването на детето същото споделяло пред съдебния състав, че било твърде нещастно, когато било стояло в къщи, не било ходело на училище, не било имало приятели, по цял ден било затворено.
Само предприетата от въззивният съдебен състав промяна в привременните мерки била причината детето да бъде записано на училище на 23.05.2023 година и да завърши трети клас. От посоченото можел да бъде направен извод, че преценката на Й. В. Я. за приоритетите в желанията на детето била опорочена. Същият давал превес на нежеланието на детето да се раздели с приятелчетата си от училище (като същевременно бащата също не му осигурявал такава връзка, а го бил преместил да живее в [населено място]), за сметка на невъзможността му да продължи образованието си, макар и в ново училище и на друго място, създавайки по този начин опасност детето да не завърши трети клас и да се налага да повтаря учебната година. Това поведение на бащата представлявало сериозен дефицит в родителския му капацитет. Същото можело да се каже и за невъзможността на бащата да обезпечи запазването на връзката между майката и детето. Същият, макар и да афиширал словом, че насърчава детето да се чува и вижда с майка си, на практика нямал такова поведение. Макар и пред свидетелите и съда да коментирал, че насърчавал детето да се вижда с майка си, както и да го води детето ежеседмично за провеждане на онлайн срещи с нея съвместно с трето лице социален работник, вместо да мотивирал детето да говори с майка си насаме или да се види с нея.
Оправдавайки се с нежеланието на детето да се вижда с майка си, на практика Й. В. Я. насърчавал прекъсването на връзката между майката и детето. За този извод мотивирали и установените по делото факти, че Я. постоянно запознавал детето в подробности за водените дела, внушенията у детето, че основателно не се изпълнявало съдебното решение и мерките детето да бъде предадено на майката, разбирането, че детето можело да вижда майка си, само когато желаело.
Всички тези факти водели до извод, че Й. В. Я. не бил готов да гарантира връзката между майката и детето, не разполагал с родителски капацитет да осъзнае жизнената важност на тази връзка за детето, като не разполагал очевидно и с възможности (или не желаел) като родител да мотивира детето и да го убеди, че е в негов интерес тази връзка да бъде съхранена. Дали било налице манипулативно поведение от страна на бащата, не можело да бъде установено по безспорен начин, а и изготвеното заключение на вещите лица не било дало подобен извод. Въззивният съд обаче намирал, че дали поведението на бащата било манипулативно (с оглед постигане на свой собствен интерес, използвайки като оправдание интереса на детето) или бащата не можел да осъществи такава връзка с детето, че да го убеди кое било в негов интерес, и в двата случая се касаело за сериозен дефицит в родителския капацитет на Я.. По всички тези съображения, становището на въззивният съд било, че не са налице основания за изменение на мерките досежно титулярството в родителските права, тъй като не било налице трайно изменение, касаещо титуляра на родителските права и искът на Й. В. Я. за това следвало да бъде отхвърлен.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Й. В. Я. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това кои обстоятелства подлежат на преценка по иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК?; за това длъжен ли е въззивният съд да даде отговор но всички твърдения и оплаквания, направени във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, като изложи по тях собствени мотиви и изводи, отразяващи решаващата му воля като инстанция по същество?; за това какъв би следвало да е реда за промяна на определеното със сила на пресъдено нещо-постановен съдебен акт, местоживеене на детето от едно населено място в друго?; за това кои са обстоятелствата, които съдът трябва да вземе при преценка на най-добрия интерес на детето?; за това как следва да бъде преценен най-добрия интерес на детето и следва ли да съдържа мотивиран анализ на конкретната фактическа обстановка по делото и отражението й на детето (положително или отрицателно)?; за това в интерес на детето ли е да бъде изведено от обичайната му среда в населеното място и отглеждането да продължи при по-лоши битови условия в друго населено място?; за това в интерес на детето ли е намаляването на възможностите за образование и развитие пред изминалите шест месеца от страна на майката? и за това в интерес на детето ли е налагането му да търпи съжителство с интимния партньор на майката?.
Вторият от така поставените въпроси не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Варна до касационно обжалване. При постановяването на решението съставът на въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето, включително и социалното обкръжение на двамата родители.
Тези обстоятелства не са изчерпателно изброени, като съдът може и е длъжен да вземе предвид и всички други обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за упражняването на родителските права. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях, като се има предвид и това, че изброяването им не е изчерпателно, а примерно и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДет. Съставът на Окръжен съд Варна е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на тях и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето.
Въззивният съдебен състав е съобразил и установената в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. Съгласно същата дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд.
При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. След собствените си фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция.
В последните два случая ще се изрази непрекият резултат от дейността на въззивния съд, по проверка на обжалваното решение, отразен в диспозитива му - да остави в сила или да постанови ново решение, след като отмени изцяло или частично решението на първата инстанция. При това въззивният съд трябва да изгради фактическите си и правни изводи по съществото на спора след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, без да игнорира или да дава предимство на някои от тях, а при противоречие между някои от тях да посочи на кои дава вяра и на кои не, като обоснове този си извод. Въз основа на тази преценка на доказателствата съдът трябва да отговори на всички твърдения, доводи и възраженията на страните, като в мотивите на решението си посочи, кои от тях приема за установени и кои не.
Останалите въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Й. В. Я., освен този за промяна на местоживеенето на детето, могат да бъдат свързани с критериите за предоставянето на упражняването на родителските права и тяхната преценка от съда разглеждащ спора по чл. 59, ал. 9 от СК. Въпросите касаят отделни обстоятелства, които са от значение за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето на режима на личните отношения, които са взети предвид от въззивния съд.
Последният е съобразил установената практика, че всяко от тези обстоятелства не може да предопредели предоставянето на родителските права, без да бъдат вземани предвид другите обстоятелства, които имат значение за това. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат взети предвид от съда в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като се преценява как те се отразяват и ще се отразят върху живота и психиката на детето и в тази връзка задължително се съобразява неговия интерес. Тази преценка винаги е конкретна и е свързана със спецификата на всеки конкретен случай. Затова идентични обстоятелства могат да имат различна тежест във всеки конкретен случай. С оглед на това въззивното решение е постановено в съответствие с указанията по ППВС № 1/12.11.1974 година и не са налице предпоставките за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Третият от поставените в изложението на Й. В. Я. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поначало детето следва местоживеенето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права и се пламеня с промяната на местоживеенето на родителя. Решението, с което съдът се произнася по отношение на местоживеенето на детето е такова постановено в производство по спорна съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова местоживеенето на детето може да бъде изменяно, при промяна на обстоятелствата, при които първоначално е определено.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 917/20.07.2023 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 699/2023 година, по подадената срещу него от Й. В. Я., касационна жалба с вх. № 20 454/22.08.2023 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Й. В. Я. ще трябва да заплати на П. С. В. сумата от 1200.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 917/20.07.2023 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 699/2023 година.
ОСЪЖДА Й. В. Я. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. С. В. от [населено място], [улица], вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 1200.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.