Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. П. чрез неговия пълномощник по делото адв. Т. С. против решение № 383 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 53/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 516 от 01.12.2011 г. по гр. д. № 14582011 г. на Карловския районен съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между касатора и Г. Л. П. /Б./ по отношение на 51 бр. говеда, индивидуализирани в решението по код на животното и номер на ушна марка, при квоти по ид. част за двамата съделители. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателат сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос дали допуснатите до делба животни представляват съпружеска имуществена общност или са лично имущество по смисъла на чл. 22, т. 2 СК като служещи за упражняване на професията на касатора като земеделски производител.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Г. Л. Б. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесните 51 бр. говеда, въззивният съд е приел, че същите са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, поради което представляват съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака с развод се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права за двамата - по ид. част. Намерил е за неоснователно възражението на касатора, че животните са негова лична лична собственост по смисъла на чл. 22, т. 2 СК, като се е обосновал с това, че животните не представляват средство, чрез което жалбоподателят осъществява дейността си по отглеждане на животни като земеделски производител, а резултат от тази дейност.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед конкретните факти по делото, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, свързан с приложението на чл. 22, т. 2 СК, касае хипотеза, която не е често срещана в практиката на съдилищата, поради което произнасянето на касационната инстанция би имала значение за точното прилагане на закона.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 53/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: