ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473

гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от А. Н. К. търговско дело № 20268002900280 по описа за 2026 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба вх. № 2842/11.02.2026г. от О. Ч. е поискана отмяната на арбитражно решение № 1-117/14.07.2025г. на К. В. арбитър ad hoc, по в. а.д. № 1-16/2025г.

Съгласно арбитражното решение общината е осъдена да заплати на „Е. И. К. , дружество регистрирано в Р. У. сумата от 275 339. 79 лева, дължимо възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по Договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013г. с предмет: “Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на О. Ч. по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по ОП № 2-СМР с. Свобода, проформа № 0000000005/10.09.2015г. по акт № ОП-2-003/05.08.2015г. и проформа № 0000000009/10.09.2015г. и фактура № 19/31.07.2020г., акт № ОП 2-004/14.08.2015г.

Със същото решение при условията на солидарност е осъдено и „Т. Д. ЕООД, дружество, регистрирано в страната.

Според изложеното в исковата молба между страните по постановеното решение няма постигнато арбитражно споразумение или друго каквото и да е било съгласие евентуално възникнал между тях спор да бъде решаван от инцидентен арбитраж, поради което е спорът не е можел да бъде разрешен от арбитър ad hoc. Предвидената в договора за обществена поръчка арбитражна клауза (чл. 28, ал. 3) е обективирала съгласие за разглеждане на споровете по този договор от Арбитражния съд при БТПП, съобразно неговия правилник и вътрешното за Р. Б. законодателство, в състав от трима арбитри (по един, посочен от всяка страна и трети, избран от другите двама), а не от едноличен арбитър. Договорът е бил сключен с „К. Щ. Е. МСМ“, дружество по ЗЗД. Същевременно общината не е била уведомена за постъпилата пред арбитражния съд искова молба и повдигнатия спор. Не е давано изрично или мълчаливо съгласие за разглеждане на евентуалния спор от едноличен арбитражен съд. Не са били връчвани книжа, общината е била лишена от възможност за становище по постъпилата искова молба, като спорът е бил решен само въз основа на представени на едноличния арбитър писмени доказателства, без да е осигурена възможност за участие в образуваното производство. Постановеното решение е и по спор, който е бил разрешен с повече от 60 други арбитражни решения, по които същият или други еднолични арбитражни съдии са се произнесли.

Посочената от О. Ч. правна квалификация на основанията за отмяна е по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗА (загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.). Поддържа се също нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 от ЗА. То е било връчено на 13.11.2025г., при което е спазен срокът по чл. 48, ал. 1 от ЗА.

С исковата молба са представени писмени доказателства – договор за възлагане на обществена поръчка, както решението по процесното арбитражно дело и по множество други арбитражни дела.

Поискано е спиране на изпълнението на арбитражното решение, като се приеме, че са налице достатъчно убедителни доказателства за основателността на предявените искове.

Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗА спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна.

В случая е налице хипотезата на чл. 48, ал. 4, изр. 2 от ЗА, при което изпълнението на арбитражното решение на К. В. арбитър ad hoc, по в. а.д. № 1-16/2025г. следва да бъде спряно. Представените на настоящия етап от производството писмени доказателства относно заявените от О. Ч. фактически обстоятелства във връзка с разглеждането и решаването на делото от арбитъра обосновават в достатъчна степен основания за отмяна на арбитражното решение.

Воден от горното Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА по реда на 48, ал. 4, изр. 2 от ЗА изпълнението на арбитражно решение № 1-117/14.07.2025г. на К. В. арбитър ad hoc, по в. а.д. № 1-16/2025г. до приключването на производството по т. д. № 280 по описа за 2026г. на ВКС, ТК, І т. о., образувано по искове на О. Ч. по чл. 47, ал. 2 от ЗА, евентуално чл. 47, ал. 1 от ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.