О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 760

Гр. София, 27.03. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Мирослава Кацарска т. д. № 1544 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от процесуалния си пълномощник – адв. Г. Г., срещу решение № 59/10.07.2023г. по в. т.д.№ 89/2023г. на Апелативен съд - Бургас, в частта му, с което е потвърдено решение № 40/13.02.2023г. по т. д. № 71/ 2022 г. на ОС-Бургас, с което касаторът е осъден да заплати на „Слънчев бряг” АД сумата 638 670 лева, представляваща обезщетение за продължило през цялата 2019 г. ползване на водопроводна и канализационна мрежа на територията на КК „Слънчев бряг – Изток“ след изтичането на срока на сключен между страните договор за наем от 08.03.2005г. при противопоставяне от страна на ищеца - наемодател, както и мораторна лихва в размер на 105 557,96 лева за периода от 24.07.2020 година до 10.03.2022 г., ведно със законната лихва и разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, както и недопустимо, защото въззивният съд се е произнесъл свръхпетитум и по нередовна искова молба. Поддържа, че искането, предявено пред съда е за обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа на „Слънчев бряг –изток“ и съдът е квалифицирал иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, но е присъдил обезщетение за вещи, които не попадат на горната територия и такива, които не са били предмет на прекратения наемен договор. Твърди, че и в договора, и в исковата молба липсва индивидуализация...