Определение по ч. гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2
492_12_pr_opr_chj_274(3)@261p4gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,
първо
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети октомври
две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело N 492 /2012 г.:
Производство по чл. 274,,ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Д. Ф. срещу определение № 160 /18.05.2012 г. по ч. гр. д. № 350 /2012 г. на Софийския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено разпореждане от 28.03.2012 г. по гр. д. № 916 /2011 г. на Районен съд Костинброд, с което е върната въззивна жалба на жалбоподателя поради неотстраняване на нередовности.
Въззивният съд е приел изводите на районния съд за правилни: че след като след дадени указания и в определения от закона срок жалбоподателят не е представил доказателства за платена държавна такса, той не е отстранил нередовностите във въззивната си жалба и тя законосъобразно е върната, а представянето на платежния документ с частната жалба едва пред въззивния съд не е в определения срок, поради което частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че никъде в ГПК няма нормативно изискване за уведомяване за изпълнението на парично задължение. Иска обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: в случай, че държавната такса е внесена в срок, но не е приложено уведомление за това, счита ли се тя невнесена, а указанието на съда неизпълнено, по който твърди, че липсва практика и това е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК...