Спор за материално право на собственост върху земеделски земи

земеделски земи

установяване право на собственост към минал момент

допустимост на иск

правен интерес

възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

София, 19.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря

Цветанка Найденова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

279 /2012 година

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 448 от 07.06.2012г.. по касационна жалба на С. П. М., В. К. Х., Х. К. С., Ю. К. Б., Х. К. Х. и Л. И. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 437 от 23.12.2011г. по гр. д.№ 673/2011г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 2902 от 08.04.2011г., постановено по гр. д.№ 1099/2008г. на РС-Благоевград. С последното е уважен предявеният от касаторите иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на К. П. Б., Р. П. К. и Н. П. У., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Х. В. М. е бил собственик на част от нива с площ 1, 893 дка. в м. “М. б.” в землището на Б. която е част от имот **** по отменения кадастрален план на Б., а по кадастралната карта, заснета като част от имот с идентификатор *****.***.***, целия с площ 2, 424 кв. м.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ при преценка до кой момент и...