Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а ал. 1 б.”а”от ГПК отм.

Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Д. против решение № 184 от 17.07.07г. по гр. дело № 269/07г. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 16/23.03.07г. по гр. дело № 148/06г. на Кулския районен съд, С него е отхвърлен предявения от Р. Ц. Д. против Г. И. М. иск за признаване за установено, че към момента на одържавяване на нива в м. Мостището с площ от 25.000 дка, нива в м. Краварника с площ 5.000 дка и нива в м. Средния връх с площ от 5.500 дка същите са били собственост на М. Ц. М., а нива в м. Кленяка с площ от 12.500 дка, нива в м. Осенака с площ от 6.000 дка, нива в м. Бачията с площ от 17.500 дка, нива в м. Черешака с площ от 4.000 дка и нива в м. Чуката с площ от 2.500 дка са били собственост на С. М. Ц.

Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост– чл. 218б б.”в” от ГПК отм. Моли решението да бъде отменено и искът - уважен,

Ответницата по касационната жалба Г. И. М. не заявява становище.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК отм., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК отм., с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по подадено заявление от ищцата Р с решение № 3 от 22.02.93г. ПК –гр. Кула е възстановила процесните земеделски земи на наследници на Ц. М. Ц. /неин баща/ с план за земеразделяне и въз основа на това решение същите са се снабдили с нот. акт № 190/1999г. Ответницата Г. М. е наследница на Ц. Ц. – преживяла съпруга. Мотивиран е изводът, че не е доказано твърдението на ищцата, че възстановените земеделски земи, с изключение на нива в м. Мостището с площ от 12.500 дка, завещана на Ц. Ц. от баба му Н. С., са били собственост на родителите му –Стайка Ц. и М. М.

Касационната жалба е неоснователна.

Решението е законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Основателността на установителния иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСППЗЗ се обуславя от установяване принадлежността на правото на собственост към един минал момент-внасянето на земята в ТКЗС. В разглеждания случай при условията на пълно и главно доказване ищцата не е установила, че баба й и дядо й - С. Ц. и М. М. са били собственици на спорните земеделски земи към момента на кооперирането им. Представеният по делото нот. акт № 72/1941г.,с който Н. С. е продала на С. Д. ливада от 6 дка в м. Кленака и нива от 10 дка в същия район в землището на с. И. махала, не може да наложи други изводи доколкото не е установено, че към момента на образуване на ТКЗС – 1950г. същата е била техен собственик и ги е внесла в стопанството, както правилно е приел въззивния съд.

По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 17.07.07г.,постановено по гр. дело № 269/07 г. на Видинския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.