Производството е по чл. 218а б.”а” ГПК отм.,

Н. Г. Ф. от гр. Г. е обжалвала решението на Благоевградския окръжен съд от 30.08.2007г по гр. д. № 1288/2007г с което са оставени в сила решенията на Гоцеделчевския районен съд от 8.11.2005г и от 5.7.2006г. С първото решение районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба на останалия в наследство от Г. К. С. и Велика Г. С. недвижим имот: поземлен имот № 111 с площ от 295 кв. м. върху който имало построена еднофамилна паянтова жилищна сграда, който имот заедно с поземлени имоти с №№ 110 и 112 образували парцел **** от кв. 8 по регулационния план на село Д. при квоти на съделителите:41/126 ид. части за Н. Г. Ф. и по 17/126 ид. части за ответниците С,Л., К., Н. и А. Г. С.,

С второто решение районният съд намялил дарението извършено с нот. акт № 182 том І нот. дело № 299/95г с 4 /63 ид. части за всеки един от ответниците.

В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано отм. енителни основания по чл. 218б ал. 1 б.”в” ГПК отм.,

Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, прие следното:

От приложения нот. акт № 182/95г на Гоцеделчевския районен съд е било установено, че наследодателката на страните В дарила дъщеря си Н. Г. Ф. с 8 /14 ид. части от дворното място, представляващо имот с пл. № 111 от кв. 8 по плана на село Д.,който имот бил включен заедно с имоти с пл. №№ 110 и 112 в парцел **** и с толкова-8/14 ид. части -и от едностайната еднофамилна сграда и от складовото помещение, намиращо се в приземната част на сградата-т..е. наследодателката - майка В починала на 11.02.2001г направила дарение надвишаващо нейната разполагаема част, която при наличието на 6 деца е била само 1/3 ид. част. Останалите 2 /3 ид. части са представлявали запазените части на децата й, съгласно чл. 29 ал. 1 З Нас.

Освен този недвижим имот, по делото е имало данни - решение № 2* от 03.01.1994г на Поземлената комисия-че в стари реални граница е била възстановена собствеността и върху земеделски земи гр. Г.,ливада, лозя - и на наследниците на Г. С. Б., починал та 20.12.1980г чиято дъщеря била майката на страните В. Този имот реално е съществувал и е следвало като актив, съобразно правата на Велика Г. С.-да се включи в наследствената маса. За тази цел решаващият съд е можел съгласна правомощията си по чл. 157 ал. 1 ГПК отм. да назначи вещо лице и с негова помощ да изчисли размера както на цялата наследствена маса, така и на направеното дарение. При тяхната съпоставка едва тогава е можел да направи категоричен извод за това дали е била накърнена запазената част на останалите преки наследници или е било доказано твърдението на ищцата, че извършеното в нейна полза дарение не е излизало извън рамките на разполагаемата част от наследството към момента на неговото откриване. За реституираните имоти съобразно новите разпоредби на чл. 9а, чл. 90 а и чл. 91 З Нас се приема, че те представляват новооткрито наследство.

Вместо да процедира по посочения начин, Благоевградският окръжен съд е теоритизирал в тежест на коя от страните е било задължението да установи истинския размер на цялата наследствена маса. По делото е имало конкретно решение на Поземлената комисия и въззивният съд е можел служебно да назначи експертиза и да възложи изчисляването на делбената маса. В случая не е било само твърдението, че имало и други имоти, но е имало и доказателство за това-решението на Поземлената комисия.

За това пренебрегвайки разпоредбите на чл. 157 ал. 1 ГПК отм. Благоевградският окръжен съд е допуснал нарушение на съществено процесуално правила, а от там и тези на материалния закон-чл. 31 З Нас. Неговият съдебен акт е опорочен от посочените нарушения и това налага неговото отменяване. След това делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да назначи експертиза от вещо лице-счетоводител или общи експертизи със задача: да изчисли общия размер на делбената маса и да даде заключение за размера на направеното дарение и дали то надвишава размера на разполагаемата част на дарителката от цялото наследство. Едва тогава съдът да изгради крайните си изводи съобразявайки се с разпоредбите на чл. 32 и сл. ЗНас.

Върховният касационен съд на основание гореизложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Благоевградския окръжен съд от 30.08.2007г по гр. д. № 1288/2006г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който в зависимост от крайния изход на спора, да присъди и направените пред ВКС,разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: