Р Е

Ш Е Н И Е

№

393

София 11.05.2009г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в открито

заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Ц. Г. Ч: М. И.

И. П.

при участието на секретаря

А. Б

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от

съдия Папазова гр. д.№ 861 по описа за 2008г. на бившето І г. о. и за да се

произнесе взе пред вид следното:

Производството е с

правно основание§2 ал. 3 от ГПК отм., във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК отм.,

Образувано е по к. жалба, подадена от Н. М. Н.-със с. адрес гр. Ш. процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 220 от 22.06.2007г. по в. гр. д. № 859 по описа за 2006г. на Окръжен съд С. З,с което е оставено в сила решение № 125 от 8.07.2004г. по гр. д. № 1606 /1999 г. на Районен съд С. З.

Посоченото касационно основание е чл. 218б б.”в”от ГПК отм. - неправилност на постановения с. акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отделно счита и че решението е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав. Иска от съда да прогласи за нищожен постановения въззивен акт и да върне делото за ново произнасяне от надлежен състав на съда. Алтернативно-ако съдът прецени, че актът не е нищожен, а само неправилен - да го отмени и реши въпроса по същество като уважи предявените искове по отношение на всички ответници в претендирания размер, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Срещу така подадената к. жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК отм.

В съдебно заседание се явяват касатора, заедно с упълномощения му процесуален представител, както и представител на Прокуратурата, които съответно поддържат и оспорват подадената к. жалба. Останалите страни не се явяват и не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК отм. и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията:

Делото се разглеждане повторно по същество от ВКС,след като с решение № 1* от 17.10.2006г. по гр. д. № 1400/05г. въззивният акт е бил отменен и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за преценка от въззивния съд за допустимостта на ищцовата претенция по отношение на трима от ответниците -О. п. С., В. с. с. гр. С. и М. на ф., както и за да бъде изяснено –дали са настъпили твърдените от иищеца вреди и ако са настъпили-дали те са при и повод изпълнение на възложената работа от страна на ответниците, налице ли е виновно противоправно поведение и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди. В мотивите си - ВКС е приел за правилен извода на въззивния съд, че с поведението си Р. А. К. и Р. И. И. не са осъществили състава на чл. 45 от ЗЗД,тъй като първият-е действал в рамките на своята компетентност като ръководител на О. п. С.,а втората-в изпълнение на издадена заповед, поради което не е налице противоправно поведение, което да е довело до причиняване на твърдените от ищеца вреди.

При така дадените указания - с обжалваното въззивно решение - Окръжен съд С. З е оставил в сила постановеното решение на районния съд, с което е отхвърлен предявения от Н. М. Н. иск против О. п. С.,В. к. п., П. н РБ., В. с. с. гр. С.,М. на ф., Р. И. И.,и Р. А. К. за солидарно заплащане на сумата от 5000лв,.представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането-27.12.1993г. до окончателното изплащане като неоснователен. За да постанови решението си –съдът е приел, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД срещу физическите лица - Р. А. К. / в качеството му на ръководител на О. п. С./ и Р. И. И. /в качеството й на касиер/ е неоснователен, тъй като те не са действали противоправно. По отношение на първия съдът, че приел, че това е така защото –преценката за това на кого да се изплатят отпуснатите суми за допълнително материално стимулиране и в какъв размер е на работодателя и тя не подлежи на с. контрол, а по отношение на втората-защото тя е действала в изпълнение на издадена заповед. Относно иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД - по отношение на ответниците-юридически лица - съдът е приел, че е допустим, като е счел, че не може да се говори за активна и пасивна процесуалноправна легитимация, а наличието или не на материалноправна легитимация е въпрос по същество. Приел, че искът е неоснователен, тъй като лицата на които е възложена работата / К. и И. / не са извършили действията виновно.

Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК отм. -касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.

Възраженията на касатора се свеждат до следното:1. Обжалваният с. акт е постановен от незаконен състав, тъй като председателят на съдебния състав и докладчик е участвала по делото, като е постановила Определение от 5.12.1995г./впоследствие отменено/, с което е било прекратено производството, а един от членовете на съдебния състав - е приел с определение от 10.05.2003г.- направен отвод за разглеждане на първоинстанционното производство по това дело/на гр. д. № 1606/99г. РС Ст. Загора/., 2. Допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се –в непроизнасяне по направени искания за събиране на 5 броя доказателства с въззивната жалба, непроизнасяне във връзка с открито производство –с определение от 16.03.2001г. по оспорване на заповед № 71 от 16.12.1993г.,подписана от Р. К. - на основание чл. 156 от ГПК отм., липса на мотиви на обжалвания акт, тъй като не е взето отношение относно наведени 28 броя доводи в подадената въззивна жалба и необсъждане на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и показанията на свидетелите Р,3. Нарушение на материалния закон. Според касатора-противоправното поведение на ответника К се изразява в незаконосъобразност на разпореждането му за неизплащане на полагащато му се допълнително материално стимулиране, с което е превишил властта си, в излагането на неверни и позорни обстоятелства като мотиви за решението си и в системно разпространяване сред обществеността, политическите сили, обществените организации и Синдикатите на факта, че касаторът е бил лишен от материално стимулиране. Според касатора-противоправното поведение на ответника И са изразява в демонстративен отказ за изплащане на полагащото му де допълнително възнаграждение за 1993г., направен с цел да бъде опозорено доброто му име и в разпространяване на това обстоятелство. Настъпили вреди се изразяват в „опозоряване на доброто му име, проваляне на неговата професионална, политическа, държавническа и обществена кариера, на личния живот, многобройни притеснения, духовни терзания, психически тормоз.” Наличието на причинно-следствена връзка счита, че е установена с показанията на свидетелите Р. Според касатора-противоправното поведение на ответниците В. с. с. и Държавата-в лицето на М. на фанансите - се изразява в това, че в качеството си на „държавни органи”са назначили ответника К на длъжността „прокурор”в бившата Главна п. и ответника И на длъжността”Административен секретар”в ОП С. и като такива са „възложители”на работата. Оспорва изводите на въззивния съд относно това, че преценката за дължимостта на отпуснатите суми за допълнително материално стимулиране не подлежи на с. контрол. Отделно-счита, че К. не е имал качеството на негов работодател и правомощието да определя размера на допълнителното материално стимулиране на ищеца, тъй като никъде не е регламентирано правомощието на Висшия с. с. да делегира подобни права на ръководителите и тъй като ръководител на районна п. е бил през този период ищеца, а ответникът само е бил командирован да изпълнява длъжността на окръжен прокурор и като такъв е притежавал права само по отношение на окръжните прокурори. В този смисъл издадената заповед до ответницата И за неизплащане на сумата за материално стимулиране в пълен размер на ищеца е нищожна /поради издаването й от некомпетентен орган/ и не е подлежала на изпълнение. Оспорва и извода на въззивния съд относно връзката между противоправното поведение на виновните лица и отговорността на юридическите лица - по иска по чл. 49 от ЗЗД. Като се позовава на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК-твърди, че отговорността на Държавата, Висшият с. с. и Прокуратурата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице при причиняването на вредите.

Така изложените касационни доводи са неоснователни. Съображенията:

Обжалваният акт не постановен от незаконосъобразен състав:

Съгласно чл. 12 ал. 2 от ГПК отм. - вземането на участие при решаване на делото е основание за отстраняване на съдията. Има се пред вид –съдията да е взел участие при формиране волята на състава по съществото на спора. В случая-при постановяване на Определение от 5.12.1995г. за прекратяване на производството,–съдията-докладчик-се е произнесъл по процесуален въпрос, като не е взел становище по съществото на спора, поради което и за него не е съществувала законова пречка да участва в разглеждането и постановяването на обжалваното въззивно решение. Обстоятелството, че впоследствие това определение е било отменено - не е в подкрепа на тезата на касатора за предубеденост на съдията - докладчик, тъй като след отмяната от по-горната инстанция - по-долният съд е длъжен да разгледа спора по същество съобразно дадените му указания. Именно поради това - по-горната инстанция след отмяна на определението за прекратяване на производството – връща делото за разглеждане и произнасяне по същество на същия с. състав, който е постановил определението за прекратяване на производството.

Неоснователна е тезата на касатора за съмнение в безпристрастността на члена на съдебния състав, който с определение от 10.05.2003г.-е приел направен му отвод за разглеждане на първоинстанционното производство по гр. д. № 1606/99г. РС Ст. Загора. Посочените в касационната жалба - решения № 204 от 12.05.1999г. по н. д. № 18/99г. на І н. о.,решение № 14 от 27.01.1993г. по н. д. №14/93г. и решение № 245 от 8.05.1997г. по н. д. № 545/95г. на І н. о.-в случая са неприложими, първо-тъй като са издадени във връзка с прилагането на различна норма - тази на чл. 25 от НПК отм., която предвижда други основания за отвод в сравнение с от тези по ГПК отм. и второ - тъй като в тях се разглеждат случаи, при които съдията сам си е направил отвод, поради собствена преценка за наличие на основание за отстраняване. Процесният случай е различен. В първата инстанция-съдията е приел направен му отвод, въпреки че не са съществували законни основания за отстраняването му. Именно поради това, че не са съществували законни основания за отстраняването му и тъй като в хода на въззивното производство - ищецът не е направил искане в тази насока–съдията, член на съдебния състав не се е отвел от разглеждане на спора.

Не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд.

Невярно е твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по направени искания за събиране на пет броя доказателства с въззивната жалба. Такова произнасяне –е налице. Отразено е на лист 29 от материалите на въззивно дело №859/2006г. на СтОС и с него е оставено без уважение искането, с мотиви - че „не се налага събирането им, с оглед дадените указания от ВКС”. Задължението на въззивния съд-съгласно чл. 205 от ГПК отм. -/ е да се произнесе по направеното искане за допускане на доказателствата. За съда не съществува задължение да събира всички поискани от страната доказателства, а само нови и то съотносими, такива които са от значение за решаване на спора. Преценката за това е предоставена на съда. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си за произнасяне.

Вярно е че във въззивния акт липсва изрично произнасяне във връзка с открито производство –с определение от 16.03.2001г. по оспорване на заповед № 71 от 16.12.1993г.,подписана от Р.К.Т обаче не съставлява съществено нарушение, тъй като волята на съда по отношение на истинността на този акт е ясна, пред вид изразения от него извод в мотивите на решението - за липса на събрани доказателства за противоправно поведение от страна на ответника К.

Не е налице липса на мотиви на обжалвания акт, защото съдът - в съответствие на задължението си по чл. 188 от ГПК отм. е обсъдил всички съотносими доказателства по делото и въз основа на тях е правилно е формирал правните си изводи. Заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза не е обсъдено, тъй като то е свързано с правилността на преценката на работодателя за изплащане на средства за допълнително материално стимулиране, която правилно въззивния съд е посочел, че не подлежи на с. контрол. Относно показанията на свидетелите Р същите са целели установяване на причинени на ищеца вреди, която предпоставка по чл. 45 от ЗЗД не следва да се установява при констатирана липса на някоя от другите комулативно установени в закона предпоставки –каквато в случая въззивният съд е приел, а именно - липсата на противоправно поведение от страна на ответниците.

Не е налице и твърдянето от касатора нарушение на материалния закон.

Предявената претенция е за солидарно осъждане на ответниците да заплатят претендираната от ищеца сума, поради което същият е следвало да установи по отношение на всеки един от тях наличието на всички предпоставки от състава на чл. 45 /съответно чл. 49/ от ЗЗД,т. е.-че всеки един от ответниците е извършил 1.виновно, 2.действие или бездействие, 3.което е противоправно, и 4.с което е причинил вреда на ищеца, като следва 5.да е налице причинна връзка между вредата и деянието. Липсата на една от така изброените пет предпоставки – води до неоснователност на иска. В случая - правилно съда е преценил, че не е налице противоправно поведение на никой от ответниците и причинна връзка. Последната не се предполага, а се доказва.

Относно твърденията в касационната жалба, обосноваващи според касатора противоправното поведение на ответника К:

Съдебната практика е единна и непротиворечива, изразена включително и в решение № 451 от 29.06.1999г. по гр. д. № 18/98г. на ВКС,постановено по настоящето делото е - че изплащането и размерът на сумите, които произтичат от допълнително материално стимулиране се определят по целесъобразност от ръководителя в съответствие с приноса и тази преценка не подлежи на с. контрол. Касае се за указания, дадени от ВКС по прилагането на закона, които са задължителни. В тази връзка-твърденията за незаконосъобразност на разпореждането, за излагането на неверни и позорни обстоятелства и за превишаване на властта –не следва да се обсъждат. Тезата за системно разпространяване сред обществеността, политическите сили, обществените организации и Синдикатите на факта, че касаторът е бил лишен от материално стимулиране-остана недоказана. Свидетелите Р. и М. установяват, че в града е била известна тази информация, но не установяват кой именно я е разпространил.

Правилни са изводите на въззивния съд и по отношение на ответницата И. Тезата на касатора, че тя не е следвало да изпълнява заповедите на окръжния прокурор /какъвто по това време е бил К. /,а само неговите -в качеството му на пряк неин ръководител/районен прокурор/- е несъстоятелна пред вид централизираната структура на прокуратурата и обстоятелството, че в конкретния случай-ако това беше така, би било налице противоречие в интересите. Съгласно ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)-преценката по административни въпроси, касаеща ръководителите на отделните звена в системата –се извършват от заемащият непосредствено по-горната ръководна длъжност.

Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд и по отношение исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД по отношение на останалите ответници.

Несъстоятелна е тезата на касатора за приложимост на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК,тъй като то е издадено по конкретен повод, във връзка с решаването на спорни въпроси от приложението на Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите. Прилагането му по аналогия е недопустимо, тъй като уреденият с него случай не е подобен на настоящия. В случая отговорността на Държавата, Висшият с. с. и Прокуратурата не е обективна, а е обвързана от наличието на вина у длъжностното лице при причиняването на вредите.

Мотивиран от изложеното, пред вид липсата на наведени други касационни доводи,Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 22.06.2007г. по в. гр. д. № 859 по описа за 2006г. на Окръжен съд С. З.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.