Производството е по чл. 218а, б.”а” ГПК отм. вр. с чл. 218б, ал. 1, б.”в”ГПК отм.,

“Х“ А., гр. С., Б. област, к. к. “К”, представлявано от Е. З. Г. е подало касационна жалба срещу решение № І* от 6.07.2007 г. по гр. д. № 475 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 400 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 966 от 2002 г. на Бургаския районен съд. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК отм.,

Ответниците Б. Д. Д., Д. Г. Д., К. Д. Д., Т. Д. Д. и “Б”Е. не са взели становище по касационната жалба. Булфам”Е. в съдебно заседание е представил писмена защита, в която излага подробно възраженията си срещу касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 1.10.2007 г. и е изтекъл на 1.11.2007 г., а жалбата е подадена на 31.10.2007 г. с вх. № 1* от същата дата.

С решение № 731/06 от 15.05.2006 г. по гр. д. № 2* от 2004 г. на ВКС, ІV г. о. е отменено предходното въззивно решение и са дадени указания по приложението на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Бургаския окръжен съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск за собственост на “Х“ А. гр. С., Б. област, к. к. “К” срещу Б.Д.Д, Д. Г. Д., К. Д. Д., Т. Д. Д. и “Б”Е. за нива с площ от 4, 393 дка, в м. “А”, заснета като имот № 0* по картата на землището, като е приел, че липсват доказателства тези имоти да са били предадени в оперативно управление на ТП “Б”, липсва данни за правоприемство между касатора и туристическия комплекс, поради което липсва основание за приложение на хипотезата на чл. 17а от ЗППДОБ.

В касационната жалба се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение в първата инстанция, в която съдебното производство е проведено без надлежното процесуално представителство в полза на ищеца. Този довод е неоснователен. В производството пред Бургаския районен съд дружеството ищец е било представлявано от група адвокати, за което свидетелства и представеното пълномощно на л. 30 от делото. Освен това адв. Ж. К. е участвал активно в процеса. Този довод е неоснователен и защото във въззивната инстанция и при двете разглеждания на делото дружеството също е било надлежно представлявано и е могло да представи относимите според него към заявеното материално право доказателства.

Решението е обосновано защото е постановено след пълен и обстоен анализ на доказателствения материал. Основния извод, че липсват доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца по категоричен начин се споделя и от настоящия състав.

По въпроса за държавната собственост на земята, която се е намирала в м.”А” и върху която е изграден къмпинг”Ч” /Тарфата/.

Няма спор, че на основание ПМС № 137 от 1962 г. е образувано ДЗС”Ч”, което е включвало и земите в м. “А”, които са му предадени с протокол от 12.10.1962 г. Данни за отреждане на терена на ДЗС за изграждане на туристически къмпинг се съдържат в Протокол от 26.03.1987 г., в изложението на които е посочено, че това е извършено с протокол от 1.08.1978 г. В самият протокол се съдържа изявление, че за отреждането липсва решение на К. по земята в каквато насока е изискването на чл. 7 и чл. 8 от ЗООСЗП.

Не са представени доказателства за правоприемство по отношение на спорния имот между ТК”Б” и дружеството касатор. По делото е приета и изслушана съдебно счетоводна експертиза, изготвена от в. л. Димитринка И. Г., изводите от която съвпадат с останалия писмен доказателствен материал. През 1990 г. е регистрирана ДТФ “Х” вследствие разделяне и прекратяване на ТК”Б” С. заедно с още три търговски дружества - ДТФ”Д”, ДТФ”Л” и ДТФ”Т”, като между тях няма встъпителен баланс. Към споразумителния протокол от 21.061990 г. са приложени само счетоводни справки за разделяне на обороти и салда по счетоводните сметки към 30.04.1990 г. През същата година ДТФ “Х” се преобразува в ДФ”Х”. През 1991 г. при влизането в сила на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) държавната фирма се преобразува в ЕТД ”Х”. Липсва баланс към 1991 г. установяващ наличните ДМА при преобразуването. Земята не е бил апортирана в дружеството, но е отразена по баланса в актива на дружеството едва през месец декември 1994 г. През 1994 г. са първите данни, че къмпинг “Ч” е заприходен в мемориален ордер № 11 а и е включен в баланса на дружеството - касатор към 31.12.1994 г. Вещото лице посочва и, че от анализа на счетоводните документи намира, че към 1991 г. в активите на дружеството не е била включена земя. Не може да се установи и последващо включване на земята в капитала на дружеството съгласно заповед № 24 от 27.01.1995 г. на Председателя на КТ, издадена в изпълнение на ПМС № 179 от 13.09.1991 г. защото липсва конкретизация на имуществото.

Всички посочени данни, ведно с липсата на разделителни протоколи между създадените търговски дружества налага извод за недоказано правоприемство между касатора и ТК”Б”.

По делото е изслушано и заключение на в. л. Мариета Р. Г., която установява, че не е открила кадастрално заснемане към 1991 г. на къмпинг “Ч”, поради което няма данни какви са били изградените върху него сгради. становила е обаче земеустройствен план на ДЗС “Ч”, одобрен с протокол от 26.12.1963 г. на ОбНС, гр. Б. в който терена върху който е разположен къмпинга е отразен като “мокра почва” и “мера”, които в легендата към плана са причислени към не обработваемата земя на стопанството. От разпита на свидетеля Г се установява, че този терен, наречен “свински плаж”/”пахатура”/ е бил изоставен от стопанството, поради невъзможността да бъде ползван за земеделско производство, тъй като терена бил с подпочвени води и потъвал. Терена бил залесен със средства и труд на членовете на ТКЗС. Следователно не е налице фактическия състав на чл. 21, т. 6 от ЗТПС. Не са представени документите, посочвани в писмо № 1* от 5.07.2002 г. съгласно които ТК”Б” е бил въведен във владение на терените още през 1972 г., т. е. преди приемането на ЗООЗП. По този начин не се установява и фактическият състав на чл. 10б, ал. 1 и ал. 5 ЗПСЗЗ, за които пледира касатора в съдебното производство пред другите инстанции. Липсват доказателства за одържавяването на имота на някакво основание както и такива, че терена е държавна собственост от една страна и от друга, че той по силата на ПМС № 201 от 25.10.1993 г. и чл. 17а ЗППДОБ е включен в актива на ищеца. Не установяването на посочените факти налага извод за неоснователност на предявеният положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. поради което и постановеното въззивно решение в този смисъл е правилно и следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № ІV-281 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 475 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: