Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 272 от 20.07.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 348/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1741/2021г. на Варненски окръжен съд, за прекратяване на производството по предявяване на иск по чл. 5 ЗЛС.

Частният жалбоподател Н. А. Н., чрез назначения му служебен адв. Б. Б. от АК - Варна, излага съображения, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното определение, както и че обжалваното определение е неправилно и моли бъде отменено за да бъдат продължени съдопроизводствените действия по отношение на предявения иск.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

С искова молба Н. Н. е поискал да бъде поставена под пълно запрещение Е. Д. Ц. на основание чл. 5 ЗЛС, тъй като ответницата е използвала обидни изрази в комуникацията си с него, за което той има намерение да си потърси обезщетение за причинените му неимуществени вреди по съдебен ред. С определение от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1741/2021г. Варненски окръжен съд е прекратил производството по иска като недопустимо.

За да потвърди обжалваното пред него определение въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на 336, ал. 1 ГПК поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, близки роднини и прокурора и от всеки който има правен интерес от това. Прието е, че законодателят е определил лицата кръга на лицата, които разполагат с право на иск по чл. 5 ЗЛС презумирайки наличието на правен интерес, а за другите лица е поставил изискването да обосноват правния си интерес.

Решаващият състав на въззивния съд приема, че ищецът не твърди да е от кръга на лицата изрично посочени в разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК, а в исковата си молба и уточнителната молба за наличието на правен интерес е заявил, че между него и ответницата е налице неразбирателство. Според въззивният съд в изложеното от ищеца не обосновава неговия правен интерес и той не е активно легитимиран да предяви иска по чл. 5 ЗЛС.

В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в своето определение въззивния съд се е произнесъл по въпроса: какви действия на определено физическо лице могат да засягат правната сфера на ищеца, като пряка последица от увреждане на правната сфера на болното лице ответник и то по начин, че ищецът няма други способи за противодействие, които могат да обусловят правен интерес от предявяване на иск с правно основание по чл. 5 ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 ГПК от „всеки“ извън кръга на близки роднини, съпруг за поставяне под запрещение на това лице. Твърди се, че е по въпроса не е формирана практика на ВКС и същия е от значение за точното прилагане на закона основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че по така поставения въпрос и на соченото основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване. В случая е налице съдебна практика по формулирания от жалбоподателя въпрос обективирана в Постановление № 5/79 г. от 13.II.1980 г. на Пленума на ВС, в което са дадени задължителни разяснения на съдилищата по прилагането на чл. 275, ал. 1 ГПК отм., която разпоредба е идентична с разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения обективирани в т. 2 ППВС № 5/79 година, което е запазило действието си след влизането в сила на действащия ГПК, иск в производството по чл. 336, ал. 1 ГПК могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките роднини, лицата, които имат правен интерес от запрещението и прокурорът. Приема се, че наличието на правен интерес е винаги конкретно и се преценява с оглед на фактите по делото. Съобразено е, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС обаче поставянето под запрещение цели да защити личните и имуществени интереси на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, като целта на производството е чрез ограничаването на дееспособността на лицето, да бъдат предотвратени негови действия, които да доведат до разпиляване на имуществото му или до неоправдано увреждане на интересите му. Застъпено е разбирането, че трети лица, извън изрично посочените в чл. 336, ал. 1 ГПК, са тези които биха черпели права от тази защита и тези лица целят да защитят личните и имуществените права на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, като по този начин косвено защитават и своя собствен интерес. Приема се, че е налице връзка между двата интереса, като удовлетворяването на интереса на третото лице, предполага защитата на интереса на лицето, чието поставяне под запрещение се иска и такава връзка не е налице в случаите когато третото лице и лицето, чието поставяне под запрещение се иска, са насрещни страни в исково производство, тъй като тогава интересите на двете страни са насрещни и удовлетворяването на единия от тях води до отричане на другия. В настоящия случай ищецът е обусловил правния си интерес по иска по чл. 5 ЗЛС с възможността да ангажира отговорността на лицата, които биха отговаряли за поставеното под запрещение лице за причинени от него вреди, т. е. не е налице връзка между двата интереса, като удовлетворяването на интереса на третото лице, предполага защитата на интереса на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, поради което в съответствие с практиката на ВКС е прието, че производството по иска е недопустимо поради липса на правен интерес от търсената с иска защита.

Така установената практика не е неправилна и не следва да се коригира като бъде допуснато касациионно обжалване на въззивното определение, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 272 от 20.07.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 348/2021 г. по описа на АС – Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: