№ 1393

Гр.София, 25.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4438 по описа за 2023 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. С. срещу решение № 272 от 09.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 346/2021 г. на Окръжен съд Ямбол, в частта, с която е отменено решение № 260339 от 24.08.2021г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д.№ 907/2020г., в частта, с която съдът е изменил на основание чл.59, ал.9, вр. с чл.51, ал.4 СК утвърдено с решение № 185 от 23.04.2020 г., по гр. дело №226/2020 г. на Районен съд Ямбол споразумение относно мерките за упражняването на родителските права спрямо детето С. И. С., родено на 05.08.2019 год., местоживеенето на детето, личните отношения с другия родител, както и дължимата издръжка за детето, и е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. на другия родител-на бащата И. С. С., при когото да живее и е определил режим на лични контакти на майката С. А. Д. с детето С. И. С. и издръжка, която да заплаща. След като е отменено решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от И. С. С. против С. А. Д. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на определените по гр. д. № 226/2020г. по описа на Районен съд Ямбол мерки относно упражняването на родителските права по отношение детето С. С. С., определяне местоживеене, режим на лични контакти на детето с бащата, както и издръжка на детето като неоснователен. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен предявения от С. А. Д. насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на утвърденото с решение № 185 от 23.04.2020 г., по гр. дело №226/2020 г. на Районен съд Ямбол споразумение относно режима на лични отношения на бащата И. С. С. с детето С., като му бъде определен стеснен режим на лични отношения - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. до 12 ч. в [населено място], в присъствието на майката до промяна на обстоятелствата, поради които е определен този режим, като неоснователен.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради неговата необоснованост.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1. Кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата. По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС -ППВС №1/12.11.1974г., по гр. д.№ 3/1974г. на Пленума на ВКС, решение №267/23.09.2015г., по гр. д.№7140/2014г. на ВКС, решение №243/08.07.2014г., по гр. д. №7289/2013г. на ВКС и решение № 174/08.01.2021 г. по гр. д.№ 3448/2019г. на IV г. о. на ВКС. 2. Относно преценката на съда за ефективността на всестранната защита и интереса на детето при установено създаване на пречки от родителя, осъществяващ преките грижи по детето за осъществяване на личните отношения с другия родител. По този въпрос сочи противоречие с решение № 64/20.02.2012г. по гр. д.№1398/2011г. на ВКС. 3. Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца и как следва да се преценява желанието на детето и относно интереса на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, 4. Как следва да се преценяват обстоятелствата, свързани с поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до отглеждането на детето в продължителен период от време от бащата, а не при родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение. 5.За задължението на съда да направи комплексна преценка и в тази връзка да изложи мотиви на всички обстоятелства от значение за това налице ли са основания за изменение на вече утвърденото споразумение относно това кой родител следва да упражнява родителските права или следва ли да приеме, че единствено ниската възраст на детето, неговия пол, и това че майката е със висше образование са определящи относно това кой родител следва да упражнява родителските права. По този въпрос сочи, противоречие с т.5 от ППВС №1/74 г., 6. Следва ли във всички случай съда да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече - с оглед конкретното му психо - емоционално състояние 7. За задълженията на въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство-чл.269 ГПК. Сочи противоречие с решение № 134 от 30.12.2013 г. по г. д. № 34/2013г. Т.К.. II г. о. на ВКС. 8. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви относно и направи преценка относно обстоятелството кои свидетелски показания кредитира и кои не. ЯОС не изложи мотиви, кои показания кредитира. 9.Длъжен ли е съдът при преценка на родителския капацитет на родителите и при наличие на данни за поведението на майката, несъвместими с интереса на детето, направено своевременно в производството, да назначи поисканата експертиза и допусне свидетел и 10. При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и с оглед на § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето следва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност - следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето.

Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението и посочва бланкетно, че въпросите са и от значение за точното прилагане на закона, като разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й.

Ответникът по касация С. А. Д., чрез адв. К. е подала отговор на касационната жалба, в който моли да не се допуска касационно обжалване и жалбата да не бъде уважавана.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът И. С. С. от [населено място] е предявил искове с правно основание чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал. 2 и чл.143 СК, за изменение упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. И. С., местоживеенето и издръжката на детето, определени с утвърдено споразумение по гр. д. № 226/2020 г. на Районен съд Ямбол, с искане да му се предостави упражняването на родителски права на него, да се определи режим на лични контакти между детето и майката, която да заплаща й издръжка. Ищецът се е основал, за да иска промяна на родителските права по отношение на детето С. с това, че майката е с влошено психично състояние и е в невъзможност да се грижи за детето си. Предявен е насрещен иск от С. А. Д. против И. С. С., с който се иска от съда да постанови решение, с което да измени режима на лични отношения на бащата с детето С., като се стесни.

Не се спори по делото, че страните са родители на детето С., родено на 05.08.2019 г. и от февруари 2020 г. са във фактическа раздяла. С решение № 185/23.04.2020 г. на Районен съд Ямбол, по гр. дело № 226/2020 г. е утвърдено споразумение между страните за възлагане на упражняването на родителските права спрямо детето – С. на майката, с посочен настоящ адрес в [населено място], обл.Ямбол, ул.Д. Ч. №, където е живяла в дома на близките на бащата и който е напуснала; за заплащане на издръжка от бащата в размер на 180 лв. месечно и е определен режим на лични отношения между бащата и детето както следва - всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17ч. на петъчния ден до 17ч. в неделя с преспиване при бащата, като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на определеното време ще го връща обратно там, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето от дома на майката след изтичането на режима и ще го връща обратно там и през останалото време бащата ще има възможност да вижда детето винаги със знанието и съгласието на майката за това. Въззивният съд е приел, че не е спорно, че след раздялата на родителите и до 06.05.2020г. детето С. е живяло с майка си в [населено място] в жилище под наем, заедно с баба си по майчина линия. На 06.05.2020 г. бащата е взел детето, за да осъществи режим на лични контакти с него, завел го е в [населено място] при родителите си и не го е върнал, въпреки, че майката го е посетила, но детето не й е предадено. Майката е подала сигнали в съответните служби, че няма контакт с дъщеря си и след 26.08.2020г. със съдействие на социалните работници са провеждани срещи между майката и детето в ЦОП-С.. На 29.04.2021г. след проведена поредна среща между майката и детето, майката е взела детето си от ЦОП и е отишла с него в ОЗД-ДСП Ямбол. След което майката е потърсила помощ в [населено място] в кризисен център, където е настанена след като е имала нужда от защитено място, където да е с детето си и при оплакване за получени заплахи от бащата и роднините му. Прието е, че след този период грижите за детето са поети от майката, тя посрещала по подходящ начин неговите потребности, показвала отговорност, ангажираност, точност и прилежност в дейностите в центъра, държанието й било уравновесено, не е показвала никаква агресивност, поради което е дадено заключение, че притежава добър родителски капацитет, има необходимите качества, знания и умения на грижовна майка. Прието е, че на 26.05.2021 г. на майката и детето С. е предоставена социална услуга в „Кризисен център за жени, жертви на домашно насилие в [населено място], [улица].

Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания, събрани по делото, като в показанията на свидетелите на ищеца - Р., съседка, Л.-роднина и С.-майка на ищеца е посочено, че ищецът се грижил за детето, подпомаган от близките си, но имало много скандали между родителите, които смятат, че били провокирани от майката, която след раждането била все изморена, в нервна криза и й се спяло, а имало и конфликт между нея и нейната майка, с която се карала. В показанията си свидетелите на ответницата - Т., неин познат, е посочил, че заедно са ходили в [населено място] и се срещнали с бащата И., който категорично отказал да върне детето на майката и извикали полиция. Свидетелят Д., брат на ответницата е посочил, че проблемите между родителите били свързани със семейството на бащата, който не искал детето, майката завършила висше образование и знаела няколко езика. Свидетелката П. приятелка от детство е заявила, че е виждала майката и детето в парка в Пловдив, то било усмихнато и щастливо, а майката се притеснявала да не я преследват и била в кризисен център. Свидетелката Б., майка на ответницата е посочила, че последната има заболяване, което било свързано със сънливост, тревожност, приемала в дома на бащата лекарства, които й давали, но без рецепта. Дошла в Пловдив да помага на дъщеря си и за случая на 06.05.2020 г. разказва, че бащата е следвало да вземе детето след като дъщеря й се готвила за изпити и неволно я наранила докато се опитвала да вземе телефона от ръката й, но не била заявявала, че дъщеря й не може да се грижи за детето.

При изслушването на родителите е посочено, че бащата И. С. С. е заявил, че откакто се е родило детето С. той полага за него грижи, не било кърмено и го водил на лекари. Смята, че е добър баща и споделя, че се притеснява за живота и здравето на детето. Прието е, че ищецът е заявил, че е безспорно, че майката обича детето си, емоционално привързана е към него и има желание да се грижи за него, но не се установявало тя да има добри възпитателски качества. При изслушването майката С. А. Д. изтъква, че причината за раздялата между родителите е психически тормоз от страна на бащата И. и неговото семейство в [населено място], което било причината тя да напусне дома с детето. Смята че притежава необходимите качества, битови и финансови възможности, детето няма да бъде лишено и ограничено от всичко необходимо и го отглежда в [населено място].

Прието е от въззивния съд, че след като с решение № 185/23.04.2020 г., постановено по гр. д. № 226/2020г. по описа на ЯРС, родителските права по отношение на детето С. са били предоставени за упражняване на нейната майка С. А., а на бащата И. С. е определен режим на лични контакти и издръжка, която да заплаща, като е утвърдено постигнатото между родителите споразумение от определяне на тези мерки до завеждане на иска за изменението им и до приключване на делото е изминал период, през който не се установява да е настъпило трайно съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, при които са определени първоначалните мерки, както и не са налице здравословни причини при майката, които да не й позволяват да се грижи за детето, за да се уважи искането и да се изменят същите. С оглед на представения пред въззивната инстанция социален доклад и събраните доказателства, преценени в съвкупност е прието, че майката се грижи добре за отглеждането и възпитанието на дъщеря си и посреща по подходящ за възрастта на детето начин неговите потребности, поддържа добра хигиена и здраве на детето. Детето С. живее заедно с майка си С. и баба си в апартамент под наем в [населено място], състоящ се от хол, спалня, кухня и санитарно помещение. Майката на детето има висше образование и е трудово ангажирана. Прието е, че заболяването на майката - автоимунен тиреоидит, е контролирано и не представлява пречка да отглежда детето си, психично здрава е. Детето С. посещава детско заведение Слънчев рай в [населено място] и е адаптирана, усмихната и спокойна, емоционално стабилна, умее да комуникира с възрастни и деца, справя се успешно с поставените задачи. С. е овладяла основните умения, характерни за ранното детство. Детето няма специфични здравни нужди и има личен лекар. Констатирано е, че бащата не е върнал детето на майката след като го е взел на 06.05.2020г. и така детето е било отделено от майката си на 9 месечна възраст за период от близо година и това се е отразило на личностното съзряване на детето и в резултат на тази раздяла се наблюдавана тревожна свързаност между майката и детето. С. е навършила три години и има нормално развитие за възрастта си. С оглед на което въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да не се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето С., както са постановени след одобряването им с решение на съда по гр. д. № 226/2020г. по описа на ЯРС, по което е представено споразумение между родителите. Прието е, че и с оглед възрастта и пола на детето, в негов интерес е да продължи да живее с майка си, с която има силна емоционална връзка. Като се води именно от интересите на детето е приел, че не следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права от майката и след като не е налице промяна в обстоятелствата, обуславяща промяна в упражняването на родителските права, както и че в интерес на детето ще бъде поддържането на лични отношения с бащата, които са разширени с оглед на споразумението между страните за режим на контакти, за да се поддържа и развива нормално връзката на детето с родителя, при който не живее детето.

При тези мотиви на въззивното решение, настоящия състав след като намира, че решението е валидно и допустимо, не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от касатора първи въпрос в изложението относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата е обуславящ, до толкова до колкото в случая по предявения иск за изменение на постановените мерки относно упражняване на родителските права една от групата предпоставки за това изменение се обосновава със съществено изменение на обстоятелствата, взети в предвид при първоначалното им определяне. Същият не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са изброени и анализирани в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., посочени са и в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, вр. с чл.127, ал.2СК.Това са възпитателските качества и морала на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанията на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта, възможност за помощ от трети лица-близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. В тази връзка следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. имат съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, като всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за добро възпитание, израстване и емоционална зрялост. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет, доверие и здрава емоционална връзка. В случая въззивният съд е отчел, че няма настъпила съществена и трайна промяна в обстоятелствата при които са определени първоначалните мерки за упражняване на родителските права спрямо детето С., като майката на детето има автоимунно заболяване, което не пречи за отглеждане на детето, има висше образование, трудово ангажирана е и има добри родителски и възпитателски качества. Осигурила е на детето отглеждане и обучение в детско заведение, добри битови условия в нает апартамент, детето расте адаптивно, умее да комуникира с възрастни и деца, овладява основни умения, няма специфични здравни нужди, има личен лекар, спокойно и емоционално стабилно дете е за възрастта си. Неотносимо в конкретния случай е цитираното решение №174 от 08.01.2021 г., постановено по гр. дело №3448/2019 г. на ВКС, в което е констатирана специфична хипотеза за родителско отчуждение, нежелание на детето да живее с единия родител, каквото в настоящия случай не е налице.

Вторият поставен въпрос е неотносим след като не кореспондира с приетото по делото и това, че въззивният съд не се е произнесъл по него за създаване на пречки от родителя, осъществяващ преките грижи по детето за осъществяване на личните отношения с другия родител и каквито не е констатирал. Напротив констатирал е, че бащата не е върнал детето на майката след като го е взел на 06.05.2020г. за осъществяване на режим на лични контакти и така детето е било отделено от майката си на 9 месечна възраст за период от близо година. Това се е отразило на личностното съзряване на детето и в резултат на тази раздяла е наблюдавана тревожна свързаност между майката и детето. В цитираното решение № 64 от 20.2.2012 г., ВКС, постановено по гр. дело № 1398/2011 г. приел, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес и създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителски права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаването на контактите на детето с последния са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес. В конкретния случай във въззивното решение е прието обратното, че родителят на когото не са били предоставени родителските права, а именно бащата, ищец след като е взел детето, за да осъществи лични контакти с него не го е върнал на майката и деветмесечно дете е било отделено от майката за период от почти година именно от поведението на бащата.

По третия и четвъртия въпроси в изложението в основната си част, свързани с това кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца и как следва да се преценява желанието на детето, както и за обстоятелствата, свързани с поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до отглеждането на детето в продължителен период от време от бащата, а не при родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права, са обуславящи, но не са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика. Първоначалното решението на съда относно предоставяне упражняването на родителските права след развода, както и при фактическа раздяла на родителите не се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 СК при промяна на обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалният режим относно родителските права, съдът по молба на единия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да постанови изменение на определените по-рано мерки относно упражняване на родителските права и да определи нови. Под изменение на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се постанови изменение на постановените по-рано мерки следва също така да е налице промяна на обстоятелствата, която да е съществена и трайна с оглед на т.5 от ППВС№1/1974 г. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените в ППВС №1/74 г. разяснения, както от трайната практика на съда във връзка с предпоставките за изменение на родителските права в производството по чл.59, ал.9 СК.

Във всички случаи както първоначалното решаване на въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител, така и съгласно чл.59, ал.9 и чл.127, ал.2 СК при изменение на обстоятелствата и в тази връзка нуждата от промяна в тези мерките за упражняване на родителските права са израз на грижата за всестранна защита на детето. Изрично в тази връзка с оглед на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че съдът следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. В случая въззивният съд, освен, че в предвид специфичния предмет на производството – проверка дали е налице изменение на обстоятелствата относно упражняването на родителските права при твърденията на бащата, че майката е с влошено психическо състояние и е в невъзможност да полага в пълнота необходимите грижи за детето, а бащата изразява желание и има възможност да се грижи за него, освен, че е установил, че не са се влошили условията за детето при отглеждащия родител, който има автоимунно заболяване, което не му пречи за отглеждането на детето, но е и грижовна и добра майка е разгледал и поведението на бащата, който независимо, че се е грижил за детето от най-ранна възраст, но не е върнал детето на майката след като го е взел на 06.05.2020г. и така детето е било отделено от майката си на 9 месечна възраст за период от близо година и това се е отразило на личностното съзряване на детето и в резултат на тази раздяла се наблюдавана тревожна свързаност между майката и детето. При съобразяване именно с интереса на детето е обосновал извод, че не са налице основания за изменение на постановения режим за упражняване на родителските права спрямо детето С..

По въпросите от пети до десети включително, обобщени за задълженията на въззивният съд да направи комплексна преценка и в тази връзка да изложи подробни и ясни мотиви същите са относими, но не са разрешени в противоречие с цитираната практика. В случая въззивният съд е анализирал всестранно всички доказателства по делото, както и доводите на страните, като е бил воден от критерият за най-добрият интерес на детето и при съобразяване на дадените с ППВС №1/74год. задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителски права при спор между тях, респективно кога е налице промяна на обстоятелствата, която обосновава промяна на мерките, нормативно изброени и в чл.59, ал.4 и чл.59, ал.9 СК. Съгласно параграф 1, т. 5 от Закона за закрила на детето „най-добър интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на въззивния съд съответства на законовите критерии, като настоящият състав напълно споделя извода за липса на предпоставки и необходимост от изменение на режима относно упражняването на родителските права по отношение на детето С. при зачитане водещия висш интерес на детето. Не е констатирано от събраните и преценени в съвкупност доказателства по делото поведение на майката, несъвместимо с интереса на детето, поради което съдът не е допуснал експертиза и преразпит на свидетел пред въззивна инстанция. В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права, е било мотивирано и от установеното поведение на страните в спора и отражението на това поведение върху детето. Отчетено е, че детето е в уязвима възраст. Посочено е, че между майката и детето съществува здрава емоционална и доверителна връзка. Майката полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните му потребности и интереси, разпознава проблемите на детето и между нея и детето съществува силна емоционална връзка, не само защото е на ниска възраст и, че е момиче, поради което е по –подходящия родител за отглеждането на детето. Бащата от своя страна, също се проявява като желаещ да се грижи за детето си баща, проявява загриженост и привързаност на баща към дете, поради което е подходящ и по разширения режим на лични контакти с него.

Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Касаторът само бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая по поставените въпроси е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително и цитираната от касатора, която не се нуждае от осъвременяване.

Поради изложено настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о. ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 272 от 09.06.2023г. на Окръжен съд Ямбол, постановено по в. гр. д. № 346/2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: