Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. Е. П“ ЕООД със седалище в София срещу решение № 1501 от 09.07.2020 г., постановено по гр. д. № 5557/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 5989 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 114/2018 г. на Софийски градски съд дружеството - касатор е осъдено да заплати на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ на Етажна собственост на [улица] - 21 в София сумата 37 310 лв. - обезщетение за некачествено изпълнено строителство, и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за производството пред първата и пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон - чл. 163, ал. 3 ЗУТ, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се поддържа искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения осъдителен иск с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от Етажна собственост на [улица] - 21 в [населено място] - чрез адв. А. Т. от САК, упълномощена от председателя на етажната собственост Влади К., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да отмени частично решението по гр. д. № 114/2018 г. на Софийски градски съд и да осъди „Б. Е. П“ ЕООД да заплати на Етажна собственост на [улица] - 21 в [населено място] сумата 37 310 лв., представляваща обезщетение за некачествено изпълнено строителство, Апелативен съд - София е приел, че са доказани предпоставките на чл. 163, ал. 3 ЗУТ за ангажиране на гаранционната отговорност на дружеството - ответник в качеството му на строител на жилищна сграда на [улица] - 21 в [населено място] за виновно причинени на етажните собственици вреди от некачествено изпълнение на строителни работи в процеса на изграждане на сградата.

Въззивният съд е преценил като неоснователно основното защитно възражение на ответника, че не е строител на сградата и не е пасивно легитимиран да отговаря по иска на етажните собственици с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ. По делото не е имало спор, че с договор, оформен с нотариален акт № 80/26.03.2007 г., собствениците на поземления имот на [улица] - 21 са учредили на „Б. Е. П“ ЕООД право на строеж за изграждане на монолитен строеж срещу поето от дружеството задължение със свои сили, средства, материали и труд да построи на учредителите описани в договора обекти, като упражнява инвеститорски и авторски надзор върху обектите. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил качеството си на строител и не е възразил срещу пасивната си материалноправна легитимация в процеса. От справка в Търговския регистър съдът е установил, че „Б. Е. П“ ЕООД се управлява от Г. А. Г., който е съдружник в дружеството заедно с „Г. И“ ЕООД, а същевременно изпълнява и функциите на управител на „Г. И“ ЕООД. В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства констативен акт № 15/27.10.2010 г., акт № 16 за установяване годността за ползване на строежа и разрешение за ползване на построена жилищна сграда от 17.03.2011 г., в които е отразено, че „Български енергиен Пул“ ЕООД е възложител на сградата, заедно с физическите лица - учредители на правото на строеж, а като строител е посочено „Г. И“ ЕООД. При подписване на документите двете дружества са представлявани от едно и също лице - управителят Г. Г., който е подписал и приложение № 1 към протокол от общо събрание на етажната собственост на сградата от 12.01.2012 г. В протокола са направени констатации за несъответствия и за неизпълнени СМР, за които управителят Г. е признал, че са възложени за реализиране на „Б. Е. П“ ЕООД в качеството му на строител на сградата. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е направил извод, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ, тъй като дейността по изграждане на сградата е осъществявана съвместно от него като суперфициар и възложител по договора от 26.03.2007 г. и от съдружника в дружеството „Г. И“ ЕООД в качеството му на подизпълнител. Позовавайки се на практиката в решение № 140/28.10.2014 г. по т. д. № 908/2012 г. на ВКС, I т. о., и решение № 390/19.10.2011 г. по гр. д. № 174/2011 г. на ВКС, IV г. о., съдът е приел, че отсъствието на изричен писмен договор за възлагане на строителните дейности на подизпълнителя е ирелевантно за основателността на иска, тъй като търговският характер на сделката между двете дружества изключва необходимостта от спазване на писмената форма (чл. 286, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ), както и че ответникът следва да отговаря пред етажните собственици за некачественото строителство, извършено от привлечения в процеса на реализиране на възложеното му строителство подизпълнител.

При разрешаване на спора между страните за некачествено изпълнени строителни работи въззивният съд е обсъдил заключенията на назначените от първата инстанция единична и разширена съдебнотехнически експертизи. Въз основа на заключенията съдът е приел за доказано некачественото изпълнение на покривната конструкция на сградата, в областта на която вещите лица са констатирали разлепена обшивка покрай капандурите и комините, обратни наклони по покривните равнини и закрепване с пирони на армошилд и обшивки. В резултат на неправилно изпълнените строителни дейности е компрометирана целостта на покривното покритие и се е стигнало до проникване на вода в подпокривните пространства, по външните фасади на сградата. Предвид установената причинна връзка между некачественото изпълнение на покривната конструкция и повредите по фасадата, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че е изпълнил фасадните мазилки според предвижданията на плана и по тази причина не следва да отговаря за повреждането на фасадата. Констатациите в експертните заключения са мотивирали въззивния съд да приеме за доказано и некачественото изпълнение на пода на подземните гаражи (основа на сградата), при който не е положена предписаната в проектите шлайфана бетонова настилка, а е използвана цименто - пясъчна замазка, която е повредена в процеса на експлоатация, както и некачественото изпълнение на стените и таваните на сутерена и на стълбището (което съставлява подход към допълнителното застрояване). При огледа вещите лица са установили също течове в гаражите, предизвикани от неправилно фугиране между ниво терен и ниво сграда, а също и от липсата на хидроизолация на надсутеренното ниво. Въззивният съд е преценил, че ответникът е отговорен за вредите от посоченото неправилно изпълнение, макар в проекта за сградата да не е предвидена хидроизолация, тъй като е бил длъжен да предложи и реализира проект, който да осигури достатъчна защита на сградата от проникване на вода вследствие на дъжд, сняг, подпочвени води и др.

В зависимост от преценката за доказано в хода на процеса некачествено изпълнение на възложените от етажните собственици строителни дейности от страна на ответника, респ. от избрания от него подизпълнител, въззивният съд е направил решаващия извод, че на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ ответникът дължи на етажните собственици обезщетение за произлезлите от некачественото изпълнение вреди в размер на сумата, необходима за поправяне/отстраняване на вредите. Съобразявайки експертните заключения, според които общата стойност на разходите за отстраняване на вредите възлиза на 37 310 лв. (в т. ч. 9 500 лв. за покривната конструкция, фасадата и стълбите, и 27 810 лв. за увредените стени на сутерена и пода на сградата), въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил ответника да заплати на етажната собственост посочената сума, представляваща обезщетение за причинените вреди. В мотивите към решението си въззивният съд е отбелязал изрично, че искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ е предявен в рамките на гаранционните срокове, предвидени в чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и обекти.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следния въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода по делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката в решение № 579/12.01.2012 г. по гр. д. № 1932/2009 г. на ВКС, III г. о.: „Следва ли установяването качеството „строител“ във връзка с възложената на тази категория лица отговорност по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ да се направи въз основа на съставените в хода на строителството документи - актове и протоколи, съответно констатациите за това кои са конкретните участници в строителния процес, при приемане на сградата и изпълнените строителни работи от възложителя/те и от компетентните държавни органи“.

Поставеният въпрос е относим към предмета на делото, но касационно обжалване по повод на него не следва да се допуска, тъй като разрешаването му от въззивния съд не е в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС. Решението по гр. д. № 1932/2009 г. на ВКС, III г. о., е постановено след допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Кои фактически или правни признаци определят качеството „строител“ във връзка с възложената на тази категория лица отговорност по чл. 163, ал. 3 ЗУТ в гаранционните срокове за нейното реализиране съгласно чл. 173 от ЗУТ, когато разрешение за ползване на сградата е издадено при действието на този закон, но самият строеж е реализиран въз основа на сключени преди приемането му договори за изработка“. С решението съставът на ВКС, III г. о., се е произнесъл, че „разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗУТ има за предназначение да даде възможност на всички собственици на построена сграда да отправят претенциите си за вреди от некачествено строителство, проявили се в рамките на гаранционните срокове, към строителя на сградата; Качеството „строител“ по смисъла на чл. 163, ал. 3 ЗУТ не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея; Пасивната легитимация, свързана с качеството „строител“, подлежи на установяване с всички доказателствени средства, в която насока имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка с осъщественото строителство, издавани по реда на отменения ЗТСЕ и подзаконовите актове по прилагането му; Успешното провеждане на иска по чл. 163, ал. 3 ЗУТ не е пряко обусловено от другите формални предпоставки на чл. 163, ал. 1 ЗУТ, като наличие на писмен договор с възложителя в инвестиционния процес, сключен при действието на ЗУТ“. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е възприел различно от посоченото по-горе разрешение на спора за пасивната материалноправна легитимация на касатора като ответник по иска с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ. След съвкупна преценка на доказателствата, в т. ч. и съставените по време на строителството документи, съдът е направил извод, че ответникът е поел задължение да построи сградата и че е участвал в процеса на строителството като за извършване на строителните дейности е привлякъл подизпълнител (съдружник в дружеството). При формиране на извода, че ответникът има качеството на строител по смисъла на чл. 163, ал. 3 ЗУТ, въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът не е възразил срещу пасивната си материалноправна легитимация по иска, както и направеното от неговия управител признание пред общото събрание на етажните собственици, че дружеството е строител на сградата. С оглед мотивите към обжалваното решение не може да се приеме, че е налице релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие на решението със сочената в изложението практика на ВКС.

Допускането на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се поддържа с аргументи, че въззивният съд „се е произнесъл при явна неправилност съобразно събраните по делото доказателства“ по следните въпроси: „Включват ли се в обхвата на отговорността по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ строителни работи, които не са предвидени за изпълнение съгласно одобрените инвестиционни проекти; Включват ли се в обхвата на отговорността по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ недостатъци на строителните работи, които са били видими при приемането на сградата (явни недостатъци) и не е направено възражение за тях при съставяне на акт обр. 15 с участието на собствениците (възложители), съответно при разрешаване на нейното ползване от компетентните държавни органи; Включват ли се в обхвата на отговорността по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ дефекти, за които не е установена причинно - следствена връзка с изпълнените строителни работи“.

В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В случая аргументът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл „при явна неправилност съобразно събраните по делото доказателства“, е несъвместим с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като изисква проверка от страна на касационната инстанция за съответствие на изводите, до които е достигнал съдът, с доказателствата по делото. Формулираните в изложението въпроси, предназначени да обосноват очевидната неправилност, не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд, съобразявайки основанието на предявения иск - чл. 163, ал. 3 ЗУТ, не се е произнасял за наличието на явни недостатъци с последиците по чл. 264 ЗЗД (въпрос № 2) и е приел за доказано, че всички некачествено изпълнени строителни работи, по повод на които се претендира обезщетение с иска по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, се включват в обхвата на отговорност на ответника и че проявилите се вследствие на тях дефекти са резултат от неговото виновно поведение като строител на сградата (въпроси № 1 и № 3). В рамките на правомощията по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 5557/2019 г. на Апелативен съд - София.

Разноски за производството по чл. 288 ГПК не са претендирани с отговора на касационната жалба и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1501 от 09.07.2020 г., постановено по гр. д. № 5557/2019 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: