Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на Н. Г. Г. и „МВ Професионал“ ЕООД, ЕИК 117543642, чрез адвокат К. Б. срещу определение № 339/22.07.2021 г. по ч. гр. д.№ 267/2021 г. на Апелативен съд В. Т, с което се потвърждава определение № 260136/ 02.06.2021 г. по гр. д.№ 975/2014 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която се прекратява производството по отношение „МВ Професионал“ ЕООД /в несъстоятелност/ поради заличаването му в търговски регистър с решение по т. д.№ 130/2010 г. на Русенския окръжен съд, влязло в сила на 28.02.2019 г.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено без да се държи сметка за принципа на справедливост и обстоятелството, че делото е било спряно повече от пет години. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. „В случаите, в които производството по дело за обезщетение на вреди, претърпени от нарушение на правото на Европейския съюз е спряно до приключване на преюдициален спор, а междувременно дружеството – ищец е заличено след проведено производство по несъстоятелност, допустимо ли е, в светлината на изискването за реален достъп до съд, продължаване на делото за обезщетение срещу ликвидираното дружество, по аналогия с решението от 24 ноември 2005 г. на Европейския съд по правата на човека по делото „КАПИТАЛ БАНК АД срещу България“, жалба № 49429/99, при което, в случай на успешно приключване на производството, обезщетението да бъде получено от лицата, които са имали дялови участия/акции в заличеното дружество?“; 2. „В случаите, в които производството по дело за обезщетение на вреди, претърпени от нарушение на правото на Европейския съюз е спряно до приключване на преюдициален спор, а междувременно дружеството – ищец е заличено след проведено производство по несъстоятелност, изисква ли принципът на ефикасност – основен принцип, който следва да бъде спазван в контекста на претенциите за обезщетения на вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, при което, в случай на успешно приключване на производството, обезщетението да бъде получено от лицата, които са имали дялови участия/акции в заличеното дружество?“. Според жалбоподателя по тези въпроси няма постановена съдебна практика на ВКС, но същите са от съществено значение за изхода на спора, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

За да постанови определението, въззивният съд е установил, че с решение № 18/14.02.2019 г. по т. д.№ 130/2010 г. на Окръжен съд Русе е заличено „МВ Професионал“ ЕООД /в несъстоятелност/ на основание чл. 735, ал. 3 ТЗ, което е вписано в търговския регистър на 22.03.2019 г. и е влязло в сила на 28.02.2019 г. Според мотивите на съда, заличаването на търговеца в търговския регистър има за последица прекратяване на правния субект, поради което това, че дружеството губи качеството надлежна страна в исковото производство по смисъла на чл. 26 ГПК. В този смисъл, според въззивния съд, производството правилно е било прекратено от първоинстанционния съд по отношение на предявените от „МВ Професионал“ ЕООД /в несъстоятелност/ искове за обезщетение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, които в случая не са налице. Поставените от частния жалбоподател въпроси се свеждат до последиците от изгубване на качеството правосубектност от една от страните в съдебното производство и възможността, предявените искове за обезщетение да бъдат разгледани пред съда, независимо от заличаването на юридическото лице в търговския регистър, като обезщетението се присъди в полза на лицата с дялово участие в прекратеното дружество. В съдебна практика на ВКС, формирана с ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСГТК, т. 2, е изяснено, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и условие за валидност на извършените в това производство съдопроизводствени действия, а според разясненията на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСТК, т. 10, със заличаването му от търговския регистър търговецът-юридическо лице загубва своята правосубектност, т. е. настъпва неговата юридическа смърт. Следователно, при прекратяване на търговско дружество /в несъстоятелност/ като юридическо лице и заличаването му от търговския регистър, изключващо правоприемство с друг правен субект, е основание за прекратяване на образуваното по негова молба исково производство поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, която не може да се преодолее чрез тълкуване на правните норми, с оглед интереса на трети лица от водене на делото. В този смисъл, лицата с дялово участие или акции в прекратеното дружество не са негови правоприемници по чл. 227 ГПК, освен ако законът не го предвижда изрично.

След като съдебната практика на Върховния касационен съд е уеднаквена по повдигнатите въпроси, а мотивите на въззивното решение е в съответствие с нея, доводите на касатора за липса на съдебна практика са необосновани, а при липсата на аргументи същата да бъде изменена или осъвременена, с оглед измененията в законодателството или обществените условия, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Цитираното от касатора решение на Европейския съд по правата на човека, по делото „К. Б АД срещу България“, жалба № 49429/99, не може да обоснове обратен извод, тъй като производството пред този съд е продължило, въпреки загубването на правосубектността от една от страните, по съображения, че постановяването на решение по повдигнатия казус би било от значение не само за страните по него, но също така би допринесло за разрешаването на въпроси от обществено-политически характер със съществено значение за развитието на съдебната практика по защита правата на човека в цялата общност на държавните страни, „предвид на особените обстоятелства и необходимостта да се тълкува чл. 34 от Конвенцията, като гаранция за практически осъществими и ефективни, а не теоретични и илюзорни права“.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 339/22.07.2021 г. по ч. гр. д.№ 267/2021 г. на Апелативен съд В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: