Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 261051/19.03.2021 г. на Д. А. И., чрез адв. А. М., против въззивно решение № 260018/16.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 262/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, с което след отмяна на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права по отношение на децата А. Д. А. – на 7 г. и Я. Д. А. – на 4 г. е предоставено на майката П. В. П.; определено е местоживеенето им при нея; на бащата е определен режим на лични контакти с децата - всяка първа и трета седмица от месеца от 18.30 ч. в петък до 18.30ч. в неделя с преспиване и по график за ваканциите и празниците. Касаторът е осъден да заплаща месечна издръжка за А. А. в размер на 450 лв. и за Я. А. в размер на 300 лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса: следва ли съдът да приема и да кредитира като доказателство по делото социални доклади, изготвени от съответните дирекции „Социално подпомагане“ при допуснати съществени процедурни нарушения на чл. 21, ал. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), изразяващи се в изготвянето им без да бъде проведена среща с единия от двамата родители и без да бъде предварително запознат този родител с доклада.

Ответната страна по жалбата – П. В. П., представлявана от адв. С. А., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

По делото е установено, че от фактическото си съжителство страните имат две деца – А. на 7 г. и Я. на 4 г. А. има здравословни проблеми, той е диагностициран с бронхиална астма и хранителна алергия, за което е необходимо спазването на специален режим. От м. август 2020 г. децата живеят в [населено място] заедно с майка си, като А. е ученик, а Я. посещава детска градина. От раждането им до преместването им в [населено място] децата са живеели в [населено място] и са отглеждани от родителите си, с помощта на техните баба и дядо, както по бащина, така и по майчина линия. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади и становищата на страните, въззивният съд е приел, че към момента в най-добрия интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която е по-пригодният родител от двамата и притежава необходимите качества и възможности пълноценно да се справи с ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието им в малолетна възраст. Взети са предвид необходимостта децата да общуват и да поддържат пълноценна връзка и с родителя, с когото няма да живеят постоянно; времето, което с оглед възрастта им, е необходимо на майката, за да ги подготви за училище, респ. за детска градина и за ангажиментите им през седмицата; трудовата заетост на родителите и др. Обсъдени са поотделно и във взаимовръзка критериите, визирани в чл. 59, ал. 4 СК и ППВС № 1/1974 г., имащи значение за формиране на преценката на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права. Посочено е, че макар установяването на майката и децата в [населено място] да е станало в нарушение на предходно определение за привременните мерки, това фактическо положение не може да бъде игнорирано, доколкото децата вече са създали навици и живот на новото място и в новата среда, а евентуална промяна би предизвикала неоправдан стрес и неудобства за тях. Посочено е, че според допълнително представения доклад от ДСП – район Възраждане майката е осигурила отлични битови условия за децата и се справя със задълженията си на родител отговорно и адекватно. Без да се отричат родителските качества и способности на бащата, нито съществуващите напрегнати и конфликтни отношения с майката (принос за които имат и двамата родители), съдът е счел, че в случая майката е родителят, който на този етап от развитието на децата е по-подготвен да задоволи нуждите и потребностите им.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Поставеният в изложението правен въпрос за значението на социалния доклад, респ. как следва да се цени той от съда, когато е изготвен без да бъде проведена среща с единия от двамата родители, няма претендираното от касатора значение и не обуславя допускането на касационния контрол. Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво са приемали, че в производствата по спорове за родителски права и мерките за лични отношения с ненавършили пълнолетие деца, становището на социалните служби служи на съда за ориентир какво от гледна точка на обществото налагат интересите на децата, но не го обвързва. Становището или социалният доклад отразяват събраните при проведеното от социалния работник анкетиране конкретни данни, имащи значение при изграждане преценката на решаващия орган за интересите на децата. Участието на Дирекция „Социално подпомагане“ е задължително в производства, в които се засягат права или интереси на дете (чл. 15, ал. 6, вр. с ал. 1 ЗЗакрД), в т. ч. по дела с предмет спор за родителски права (чл. 59, чл. 70, чл. 127 СК). Изричното предвиждане в закона (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД) на начините за изразяване на становището на представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ – лично в съдебно заседание или чрез представяне на доклад, придава на социалния доклад значение на доказателствено средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, които съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, при изграждане на преценката си кое разрешение ще е в защита на най-добрия интерес на детето. Въззивното решение не е постановено в отклонение с тази трайно установена съдебна практика. В случая са съобразени всички конкретни факти и обстоятелства, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, като определеният режим на лични контакти на децата с баща им осигурява възможност те да растат и да се развиват нормално под грижата и с подкрепата и на двамата си родители.

Следва да се отбележи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са посочвали, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, най-вече от родителя, комуто са възложени родителските права. В случая, и майката, и бащата трябва да се постараят в името на децата си да преодолеят проблемите помежду си и с общи усилия да създадат условия и възможност занапред двете деца да имат пълноценна връзка и с двамата си родители, първата стъпка към което е да се спазва определения от съда режим на лични отношения и контакти, а при наличие на разбирателство и да се разширява.

При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260018/16.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 262/2020 г. по описа на Окръжен съд – Търговище

ОСЪЖДА Д. А. И., с ЕГН - [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. В. П., с ЕГН- [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1 200 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.