О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1367

София, 22.03.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2595 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Севдалина - К. К. ЕИК 112062021 - физическо лице-търговец К. А. К. от [населено място], ул.,.Свобода” №37 и от „Севдалина” ООД, ЕИК112650334, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. А. К. против решение № 101/16.03.2023 г. по гр. д.№ 705/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, в частите, с които

- е отмяна на решение № 260037 от 07.10.2022г. по гр. д. №987/2018г. на РС-Велинград по извършване на делбата в частта с която, вместо определената пазарна цена на дела им в размер на 131791 лв. е определена по-голяма пазарна цена в размер на 151945 лв.

- е отменил решението на РС в частта, с която са осъдени да заплатят 15577 лв. за уравнение дела на С. Ш. К. и Д. И. К. и вместо това е осъдил ЕТ „Севдалина - К. К. и „Севдалина” ООД да заплатят на съпрузите С. Ш. К., ЕГН [ЕГН] и Д. И. К., ЕГН [ЕГН] за уравнение на дела им от съсобствеността общо сумата от 22292.33 лв.

- в частта, с която въззивната инстанция ги е осъдила да платят допълнителна държавна такса предвид по-голямата пазарна цена на деля им в размер на 537,39 лв. за делбения иск и 207,49 лв. за претенциите по сметките.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение – правилото на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК, тъй като без да е подадена въззивна жалба от другата страна е влошено положението на касаторите, като са осъдени да плащат суми в по-голям размер от определените от РС.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е въззивната инстанция да влошава положението на жалбоподателя, като му определи по-висок размер на задълженията, за който размер насрещната страна не е въвела спор чрез жалба или възражение? Поради влошаване положението на въззивниците с възивното решение се твърди и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответниците по касация С. Ш. К. и Д. И. К. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като решението съответства на събраните доказателства от първата инстанция.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

С влязло в сила решение по чл. 344, ал.1 ГПК е допусната съдебна делба между съпрузите – ищци С. Ш. К., и Д. И. К. с квота 1/3 ид. ч., ответниците ЕТ“Севдалина -К. К. -К. А. К. и „Севдалина“ ООД с квоти по 1/3 ид. ч. на поземлен имот № ***, с площ от 8.100дка, с начин на трайно ползване - стопански двор, местност „С. “, осма категория, ведно с построените в имота сграда-овчарник на застроена площ от 1285 кв. м. и сграда с друго предназначение – навес със застроена площ 410кв. м.

Установено е, че имота е делим, изменен е ПУП със заповед № 3-133/23.05.2022 г., като са обособени два дяла с постройка във всеки от тях. Съсобствениците – търговци, притежаващи общо 2/3 ид. ч. са поискали разпределяне в общ дял и са претендирали общо стойността на извършени от тях подобрения от другите съделители – съпрузи съобразно частна им в размер на 13387 лв. При изготвяне на пазарната оценка на всеки от дяловете са изготвени два варианта – с подобренията и без подобренията. Отделно от това, при одобряване на ПУП за разделяне на процесния имот от него са отделени 330 кв. м. за път, с оглед осигуряване достъп до двата новообразувани УПИ за сметка на съсобствениците – 110 кв. м. от съпрузите и 220 кв. м. от търговците.

РС е разпределил на основание чл. 353 ГПК делбения имот съобразно заповедта за изменение на ПУП. В дял на С. Ш. К., и Д. И. К. е предоставил новообразувано УПИ ***- за производство, търговия и услуги с площ 2590 кв. м., находящ се в местността „С. “ по парцеларния план на Стопански двор [населено място], ведно с построения в същото навес с площ 400 кв. м., с обща стойност на дела 42533,00лв. В общ дял на търговците ЕТ“Севдалина -К. К. -К. А. К. и „Севдалина“ООД е разпределен новообразувано УПИ ***.-за производство, търговия и услуги, с площ 5180 кв. м., находящ се в местността „С. “ по парцеларния план на Стопански двор [населено място], ведно с дърводелска работилница /бивш овчарник/ със ЗП от 790кв. м., с обща стойност на дела 131791,00лв. За уравнение дела на ищците-съпрузи С. Ш. К. и Д. И. К., ответниците-търговци ЕТ “Севдалина - К. К. -К. А. К. и „Севдалина“ ООД са осъдени да им заплатят сумата 15577 лв. Съобразно стойността на определените дялове и претенцията по сметки, С. Ш. К., и Д. И. К. са осъдени да платят държавна такса по делбения иск в размер на 2324,32 лв. и по претенцията по чл. 346 ГПК - в размер на 600,00 лева. Касаторите ЕТ“Севдалина -К. К. , -К. А. К. и „Севдалина“ ООД са осъдени да платят държавна такса в размер на 4648,64лв. за делбата, съобразно определената цена на дела им в съсобствеността от РС и държавна такса по претенцията за сметки в размер на 535,52 лв.

Въззивна жалба е подадена само от ЕТ“Севдалина-К. К. -К. А. К. и „Севдалина“ ООД, които са обжалвали решението на РС в частта, с която общо са осъдени да заплатят на съделителите-съпрузи С. К. и Д. К. сумата от 15577 лв за уравняване на дела им; сумата от 11418лв - обезщетение за пропуснати ползи за наем на тяхната 1/3 ид. ч. от имота за периода 01.01.2014г. до 31.12.2018г. и в частта, с която е отхвърлена претенцията им за подобрения за разликата над присъдената сума 6717.33лв до претендираната сума 13387.98 лв.

С. К. и Д. К. не са обжалвали решението. Подали са само отговор на въззивната жалба на другата страна.

Въззивната инстанция е приела, че решението е неправилно в частта, в която е определена цената на целия имот, респективно стойността на дяловете от съсобствеността на съделителите и цената на всеки от получените дяловете, защото в нея не са включени извършените подобрения в имота от ЕТ и от ООД. След прибавяне стойността на подобренията, правилно и в съответствие със съдебната практика е определена пазарната стойност на целия допуснат до делба имот в общ размер на 194476 лв. От тази стойност е определена стойността на квотата на всеки от съделителите – 1/3 е на стойност - 64825.33 лв, а 2/3 ид. ч. - 129650.67 лв. При съобразяване на цената със стойността на подобренията, разпределените дялове са съответно: на дела с навеса общо 42533лв., а на дела с дърводелската работилница - 151943 лв. При стойност на дела на съпрузите от съсобствеността 64825.33 лв, /за 1/3 ид. ч./ и получен реален дял с цена 42533лв., съгласно чл. 69, ал.2 ЗН за уравнение на дела си те следва да получат 22292,33 лв. Същевременно търговците, които са поискали получаване на общ дял, притежават общо квота от съсобствеността на стойност 129650.67 лв. /за 2/3 ид. ч./, а придобиватреален дял на стойност 151943 лв. Или стойността на получения дял е по-голяма с 22292.33 лв., каквато сума са осъдени от въззивният съд да платят на съделителите-съпрузи за уравнение на деля им, вместо определената сума за уравнение от РС - 15577 лв.

Предвид променените стойности на дяловете на съделителите от делбената маса, и тъй като с въззивното решение е отменено решението на РС, с което частично е уважена претенцията на съпрузите срещу търговците за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 11418 лв. и тази претенция е отхвърлена изцяло, и е уважена претенцията претенцията на съделителите – търговци за подобрения и за разликата над 6717.33 лв до размера 11829.67лв., /т. е. за още 5112.34 лв./, решението на РС е променено и в частта за дължимите държавни такси от съделителите, като са осъдени да платят и допълнителни такива.

Касаторте твърдят наличие на основанието по чл. 280, ал., т.1 ГПК поради противоречие с Решение № 163 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2010 г., II г. о. и Решение № 105/27.11.2020 г. по гр. д.№ 2470/2019 г. на ВКС, І гр. о. по въпроса „допустимо ли е въззивната инстанция да влошава положението на жалбоподателя, като му определи по-висок размер на задълженията, за който размер насрещната страна не е въвела спор чрез жалба или възражение“. Въпросът е зададен във връзка с присъдения по-голям размер на сумата за уравнение дела на ответниците по касация и по-висок размер на държавните такси, които са осъдени да платят, което е резултат от определената по голяма цена на делбения имот /с включване стойността на подобренията стойност в нея/ и произтичащите от това по-голяма стойност на квотата от съсобствеността на всеки съделител и цената на разпределения им дял.

Според първото посочено от касаторите решение, влошаване положението на жалбоподателя е налице, „когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решени“. Съдебната практика приема, че по отношение на делбените производсва тази хипотеза е налице при определяне на по-малка идеална част от определената от РС. С второто решение, ВКС се е позовал на първото решение, произнасяйки се по същия въпрос, но предмет на спора е иск по чл. 226, ал.1 КЗК за обезщетение за неимуществени вреди и с него.

Задължение на съда в делбеното производство е да определи действителната пазарна цена на допуснатия до делба имот, особено когато извършва делбата чрез способите, посочите по чл. 349, 352 и чл. 353 ГПК. Нормата на чл. 69, ал.2 ЗН изисква неравенството в дяловете да се изравни в пари. Реално съществуващите подобрения са компонента на цената и я предопределят. Затова ако подобренията, които са принадлежност към веща, не са включени в цената, тя не е средна пазарна цена.. Именно поради това съделителят, който ги е извършила може да претендира припадащата се част, дължима от другите съсобственици, съобразно идеалната им част, която притежават, респективно увеличената стойност на делбения имот в резултат на подобренията. Припадащата се стойност на подобренията може да се присъди само ако подобренията са част от цената на разпределяния /а и възложения/ имот, защото в противен случай не би имало обедняване или обогатяване.

Дължимите суми за уравнение на дяловете са функция от определената цена на допуснатия до делба имот, стойността на квотата от него на всеки съделител и цената на разпределения му дял. Затова като се оспорва решението относно стойността на сумите за уравнение, на практика се оспорва цената на делбения имот, респективно цената на разпределените дялове.

В настоящия случай на касаторите е определен от въззивния съд дял от съсобствеността на по-висока стойност и са получили реален дял с по-голяма цена от определената цена на деля им от РС. Това не съставлява влошаване на положението им, а напротив. Функция от това е и по-голямата сума за уравнение на дела им и публичното им задължение да платят по-голяма държавна такса. Затова не може да се приеме, че е налице влошаване положението им от въззивния съд, респективно нарушение на нормата на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК. Поради това, че условието на въпроса не кореспондира на действително постановеното с въззивното решение, той не е включен в предмета на спора и не определя изхода от него, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Не е налице и другото наведено основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като по изложените съображения, въззивното решение не противоречи на императивната норма на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 16.03.2023 г. по гр. д.№ 705/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик в обжалваните части по касационна жалба, подадена от ЕТ „Севдалина - К. К. ЕИК 112062021 и „Севдалина” ООД, ЕИК 112650334.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: