№ 421

[населено място], 12, 10, 2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 698 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. А. и С. А. против определение № 1898 / 13.07.2015 год. по гр. д.№ 1858 / 2009 год., с което е изменен предходно постановения от Софийски апелативен съд по същото дело акт за прекратяване на производството / погрешно титулуван „ решение „, но с характер на „ определение /, поради отказ на жалбоподателите от предявените искове, като същите са осъдени да заплатят понесени от ответниците разноски, както следва: 500 лева в полза на ответника К. Ц. и 1250 лв. – в полза на [фирма].С определението за прекратяване на производството / титулувано „ решение „/, жалбоподателите са били осъдени да заплатят разноски в общ размер от 1 750 лева, но единствено в полза на ответника К. Ц.. С тук атакуваното определение, предходното е отменено в частта по отговорността за разноски и съответно изменено, като същия общ размер е присъден в тежест на жалбоподателите – ищци, но разпределен, както следва: 500 лв. - в полза на К. Ц. и 1 250 лв. - в полза на [фирма].

Жалбоподателите считат, че така постановеното определение е недопустимо, тъй като молба за допълване на определението за прекратяване на въззивното производство / „ решението „ / не е подадена от [фирма] в срока, съгласно чл. 193 ГПК....