Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 469 от 09.03.2015 г. по т. д.№ 2243/ 2014 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 14668/ 2011 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против М. на в. р. искове, квалифицирани по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за заплащане на сумата 2 076 000 лв, дължима по договор за доставка от 30.12.2008 г. и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 551 953, 20 лв – обезщетение за забавено изпълнение за период 01.07.2009 г. – 01.11.2011 г.

Жалбоподателят повдига в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправните въпроси 1.явява ли се договорът за възлагане обществена поръчка такъв за продължително изпълнение и с обратна сила ли е неговото разваляне и 2. нищожно ли е споразумението за изменение на срока на такъв договор без да са налице законоустановените предпоставки; както и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност при изграждането на фактическите си изводи и да изложи мотиви в тази насока. Счита, че в обжалваното решение първият материалноправен и процесуалноправният въпрос са разрешени в противоречие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика. По отношение на втория материалноправен въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответната страна М. на в. р. оспорва жалбата. Счита, че касаторът не е формулирал надлежно правни въпроси, по които да се преценява дали има основание за допускане на касационния контрол. Евентуално поддържа, че както доводите в изложението на касатора по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, така и сочената от него съдебна практика нямат връзка с предмета на делото, по което е постановено въззивното решение.

Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Неоснователни са доводите на М. на в. р., че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба няма надлежно формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. В изложението изрично са посочени правните разрешения на въззивния съд, които дружеството-жалбоподател оспорва, както и кои (според него) актове на Върховния касационен съд дават противоположни правни разрешения при едни и същи обстоятелства. По този начин релевантните правни въпроси са очертани, а уточняването и прецизирането им е в правомощията на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

За да отхвърли предявените осъдителни искове, въззивният съд е приел, че страните по делото са били в договорни отношения, възникнали на 30.12.2008 г. след провеждане на процедура по обществена поръчка. Ищецът се задължил в срок до 90 дни от датата на подписване на договора да достави на ответника специализирани комплекси и да обучи негови представители за работа с тях. С анекси към договора срокът бил продължаван до 30.06.2009 г. за доставката и до 31.12.2009 г. за обучението, впоследствие 30.06.2010 г. Част от доставката е извършена и платена, но допълнително доставеното от ищеца оборудване (на стойност исковата сума) не било прието от възложителя на договора поради това, че не отговаря на предварително уговорените характеристики. В. отправил едностранно писмено изявление за разваляне на договора, връчено на 23.12.2010 г., а изпълнителят възразил, че за възложителя такова право не е възникнало, тъй като доставеното оборудване е в пълно съответствие със спецификациите, съставляващи неразделна част от договора. Съдът посочил, че приема за установено от свидетелските показания и заключението на техническата експертиза, че част от доставеното оборудване не отговаря на изискванията по договора. От правна страна приел, че договорът е развален с изявлението на възложителя от 23.12.2010 г. поради неизпълнение на задължението на изпълнителя в уговорения срок от 90 дни. Счел, че допълнителните споразумения за удължаване на срока на договора са нищожни поради противоречие със закона, тъй като ЗОП допуска изменение на договори за обществена поръчка само при непреодолима сила, каквато по делото не се твърди. Договорът обаче е развален занапред, тъй като е от кръга на тези с периодично изпълнение (доставената част от комплексите, която възложителят е приел без възражения, е разплатена). Доставената след срока част е с отклонение от уговореното и дава основание за отказ на възложителя да заплати цената, поради което предявените срещу него искове за реално изпълнение и за обезщетение за забава са неоснователни.

При тези мотиви на въззивния съд формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. В него въззивният съд не се е произнесъл по въпроса длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност при изграждането на фактическите си изводи и да изложи мотиви за тази си дейност, нито се е отклонил от изпълнението на това задължение. Доказателствата по делото са обсъдени, като са взети предвид доводите на страните във връзка с тяхното значение и съдът е мотивирал фактическите си констатации. Правилността на тази му дейност в производството по чл. 288 ГПК не подлежи на контрол – проверяват се само правните разрешения на инстанцията по същество, сред които няма такова, отричащо задълженията на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните във връзка с тях.

Необуславящ е и материалноправният въпрос явява ли се договорът за възлагане на обществена поръчка такъв за продължително изпълнение, защото въззивният не е извел принципно разрешение, касаещо всички договори за обществена поръчка, а се е произнесъл само по отношение на конкретния договор. При това той не е посочил, че договорът е за продължително изпълнение, а че се касае за периодични доставки, част от които са приети и платени, поради което няма основание за разваляне с обратна сила. По отношение на тези му правни изводи е неотносим въпросът дали договорът за възлагане на обществена поръчка е за продължително изпълнение.

Обуславящ е обаче въпросът за естеството на порока на споразумение за изменение на срока на договор за обществена поръчка, сключено в нарушение на чл. 43 ЗОП, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са базирани на разбирането, че такова съглашение е винаги нищожно. По този въпрос няма установена практика, поради което по него касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 469 от 09.03.2015 г. по т. д.№ 2243/ 2014 г.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 52 559, 06 лв (петдесет и две хиляди петстотин петдесет и девет лева, шест стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: