4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1364

гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2768 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д., представляван от адв. К. К., срещу въззивно решение № 123/ 12.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 108/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 19/06.01.2023 г. по гр. д. № 4865/2022 г. на Районен съд – Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният срещу „Тандем метал“ ООД иск за заплащане на обезщетение в размер на 8 400 лв. за неоснователно ползване в периода от 01.01.2020 г. до 01.01.2022 г. на собствения на жалбоподателя недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 63427.2.4869.5 по КККР, с площ от 144 кв. м, находяща се в [населено място], [улица].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че въззивното решение противоречи на ППВС № 1/ 1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., но конкретен правен въпрос не е формулиран. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата – „Тандем метал“ ООД, чрез адв. Е. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за отдаване под наем на процесния недвижим имот за времето от 01.08.2019 г. до 01.01.2020 г. След тази дата „Тандем метал“ ООД продължил да го ползва до 01.01.2022 г., когато бил сключен нов договор за наем с ищеца. Същевременно, за процесния период ответното дружеството е държало имота и заплащало наем по сключен на 03.01.2020 г. договор за наем с друго лице – наемодател (Ц. Г.), като собствеността на сградата е била предмет на съдебни спорове с ищеца. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че за този период ответното дружество е било държател на имота по сключен с несобственик (установено впоследствие с влязло в сила съдебно решение) договор за наем. В случай като този, държателят се обогатява от ползването на вещта, но на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането й, а такава не е предявена. Обедняването на ищеца е свързано с обогатяването на третото за спора лице (Ц. Г.), отдало имота под наем за исковия период, тъй като в неговия патримониум са реализирани ползите. Съдът се е позовал (по силата и на препращането по чл. 272 ГПК) и на относимата за случая практика на ВКС, че когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но когато вещта се намира във фактическата власт на друго лице, което е предоставило ползването на наемател, последният се явява държател, който се обогатява от ползването на вещта на договорно основание, докато срещу него бъде предявена претенция от собственика за връщане на вещта (реш. № 79/07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г., III г. о., реш. № 60100/14.07.2022 г. по т. д. № 165/2020 г., I т. о. и др.).

В заключение е направен извод, че обедняването на ищеца като собственик на вещта не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС (т. 1), правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е изпълнил задължението си да формулира относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е поставен обуславящ въпрос или на основания, различни от посочените в касационната жалба.

В случая, в изложението на касатора липсва въобще формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК (и съобразно разясненията в цитираното тълкувателно решение), нито се съдържа обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на възприетите фактически констатации и правни изводи на съда, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, аргументацията на жалбоподателя не съдържа доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него, без да е необходимо да се извършва проверка по съществото на спора и приетото от съда. След като липсват и формулирани правни въпроси, в чийто контекст да се разглежда само цифрово посоченото основание по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен.

Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.

При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноските за касационната инстанция е основателно и доказано за сумата 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 12.04.2023 г. по възз. гр. д. № 108/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА Д. Б. Д., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на „Тандем метал“ ООД – [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на сумата 1 200 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.