О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 589

гр. София 04.07.2016 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 1760/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Т. А. Т., чрез адв. Т. П., против решение № 7/07.01.2016 г., постановено по гр. д. № 757/2015 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е отменено решение от 22.07.2015г., постановено по гр. д. № 1334/2011 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от касатора против Й. С. Й.,К. А. М.,В. Н. С. и [фирма].

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1/ Дали причинената вреда по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, изразяваща се в заплащане на неизвършени СМР от организациите и лицата по чл. 4, т. 1-3 ЗДФИ, е пряка и непосредствена последица от поведението на начетеното лице в случаите, когато начетеното лице е подписало протокол за приемане на СМР, които са отчетени, но реално не са извършени; 2/ Действа ли умишлено начетеното лице, осъществяващо контролни функции по извършването на СМР в случаите, когато е подписало протокол за приемане на СМР, които са отчетени, но реално не са извършени; 3/ Дали следва да се счита за опровергана официалната...