№ 454 София 05.06.2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав: Председател: Ц. Г. Ч: М. И. И П. П секретаря А. Б, като изслуша докладваното от съдията Ц.Ггр. д. № 1347/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК отм. във вр. § 2, ал. 3 ГПК.Образувано е по касационна жалба на О. В. срещу въззивното на Великотърновския окръжен, № 552 от 04.01.2008г. по в. гр. д. № 622/2007г., с което е оставено в сила то на Великотърновския районен съд, І с-в, № 260 от 12.04.2007г. по гр. д. № 1942/2006г., с което е отхвърлен искът на О. В. срещу Държавата за ревандикация на недвижими имоти №№ 1* и 1717 в кв. 213 по плана на гр. В. Търново.О. Д, представлявана от М. на р. р. и благоустройство не е изразил становище.Третото лице помагач М. на к. чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г. моли то да се остави в сила.Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:За да отхвърли ревандикационния иск въззивният съд е приел, че ищецът О не е доказал твърдяното право на собственост върху процесните имоти пл. №№ 1* и 1717. Имотите са отчуждени от бившите им собственици и със заповед от 1981г. на ОНС е одобрено отреждането им за археологически разкопки. Това предназначение на имотите е запазено и към настоящия момент, предвидени са и средства от бюджета на М. на к. за извършване на археологически разкопки за разкриване на част от археологическата структура на Манастирски комплекс „Великата лавра”. Не е налице хипотезата...