О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
[населено място] , 21.03.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1833/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. А., действащ със съгласието на своята майка Т. А. Т., против решение №260896/28.06.2023г. по в. гр. д.№1729/21г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20277890/16.12.2020г. по гр. д.№22658/19г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от него срещу ЗАД„Застраховане“АД искове по чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП,осъществено на 30.05.2018г. в [населено място] в размери съответно 13 000 лв. и 180 лв., ведно със законната лихва, както и по чл.86 ЗЗД – за заплащане на обезщетения за забава върху сумите в размери съответно 144,44 лв. и 2 лв.
В касационната си жалба касаторът навежда оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че същият е постановен с участието на докладчик, по отношение на който са били налице основания за отвод, предвид подавани от страната сигнали до председателя на СГС и до инспектората към ВСС за забавяне на делото. Счита за несъобразени с материалния закон изводите на въззивния съд, че липсва допуснато от водачката на МПС Р. нарушение на ЗДвП при установени по делото данни за неспазени от нея разпоредби на чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП; че същата не е могла и не е била длъжна да предполага, че на пътното платно ще се появи велосипед без изправни спирачки. Сочи, че тези си...