Производството е по §2, ал.З от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. а от ГПК отм.. Образувано е по касационна жалба на С. А. М. от [населено място], общ.П., срещу от 16.11.2007г. по гр. д.№307/2007г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставено в сила то от 31.05.2007г. по гр. д.№50/2004г. на Поповски районен съд, с което е уважен предявения от Г. И. Р., действаща като настойник на поставената под пълно запрещение С. Д. М., двете отгр.В., срещу С. С. А. от [населено място], с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.В касационната жалба се поддържа, че то е неправилно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното. Ответникът по жалбата С. Д. М. чрез настойника си Г. И. Р. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното да бъде оставено в сила.Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на то, приема следното:Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК отм. и е процесуално допустима, но е неоснователна.Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното, с което е уважен предявения от Г. И. Р., действаща като настойник на поставената под пълно запрещение С. Д. М., срещу С. С. А. иск за унищожаване на упълномощителната сделка, извършена с пълномощно рег.№103/2003г. от С. Д. М., на основание чл. 31, ал. 1 от ГПК - поради това, че към момента на подписването на пълномощното не е могла да разбира и ръководи действията си.С пълномощно рег.№103/14.10.2003г. от С. Д. М. е упълномощила адв.К. от името и за сметка на упълномощителката да продаде дяла й от собствеността върху жилищна страда и стопански постройки в УПИ V-662 в кв. 57 по плана на [населено място] и с н. а. №67/23г. на 23.10.2003г. пълномощникът е продала на С. С. А. собствените на упълномощителката 5/8ид. ч. от жилищната сграда и постройките при продажна цена за целия имот в размер на 1000лв. Установено е въз основа на медицинската документация по делото и заключенията на неоспорените единична и тройната съдебно-психиатрична експертиза по делото, че от края на 2002г.-началото на 2003г. С. М. страда от мозъчна атеросклероза-глобарна деменция и към момента на извършване на процесната сделка не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. С №88 от 10.12.2003г. по гр. д.№480/2003г. на Търговищки окръжен съд С. М. е поставена под пълно запрещение.При така установените фактически данни правилно въззивният съд е приел, че при извършване на упълномощителната едностранна сделка ищцата, която е била дееспособно лице по смисъла на чл. 2 от ЗЛС, не е могла да разбира или да ръководи постъпките си, поради което договорът е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.Доводите на касатора за неправилност на обжалваното са неоснователни. Действително във въззивната инстанция е допуснато изслушването на съдебно-психиатрична експертиза, изпълнена от три вещи лица, която да даде заключението си след изслушване на допуснатия до разпит свидетел Г.. Вещите лица са изготвили заключението си преди съдебното заседание, в което е разпитан свидетеля, но са участвали в съдебното заседание, видно от съдебния протокол, и са изслушани и заключението им е прието след разпита на свидетеля. При медицинската документация, която категорично диагностицира заболяването на ищцата към момента на извършване на сделката, уточнението на единичната експертиза, че от кратък разговор с ищцата не е могло да се прецени дали е в ясно съзнание, както и с оглед на епизодичността на впечатленията на свидетеля, който няма специални знания, настоящият състав намира за несъществено нарушението, което е допуснато от въззивния съд, след като вещите лица са присъствали на разпита на свидетеля и след изслушването му не са намерили основание да не поддържат или да изменят заключението си, а са го потвърдили.Искът е за унищожаване на сделки е конститутивен иск. Тежестта на доказване на потестативното право на унищожаване на сделката пада върху ищеца. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че конкретната правна сделка е унищожаема. Когато ищецът основава иска си за унищожаване на договора на обстоятелството, че при извършване на сделката страната, която е била дееспособно лице, не е могла да разбира или да ръководи постъпките си, той трябва да докаже това обстоятелство. Такова доказване по делото е проведено от ищцата.След като процесната упълномощителна сделка е извършена от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя подлежи на унищожаване съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. При установените по делото факти, че ищцата е страдала от мозъчна атеросклероза-глобарна деменция, в резултат на което според събраните по делото медицински документи и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза не е разбирала смисъла и значението на действията, които е извършила по упълномошителната сделка, правилно въззивният съд е приел за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 отПо изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаниото от касатора основание за неправилност на въззивното и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК отм. то трябва да се остави в сила. Неоснователно е искането на ответника по жалбата касационната инстанция да се произнесе за връщането на полученото по сделката. Няма произнасяне на въззивния съд, а и не е предявен обусловения от изхода на спора по чл. 31 от ЗЗД иск по чл. 34 ЗЗД. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА то от 16.11.2007г. по гр. д.№307/2007г. на Търговищки окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: