№ 523 София 08.06.2009г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в открито заседание на втори юни през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. Ч: М. И. И ПАПАЗОВА при участието на секретаря А. Б в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1431 по описа за 2008г. на бившето І г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е с правно основание§2 ал. 3 от ГПК отм., във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК отм.. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Б. от гр. К., чрез процесуалния му представител - адвокат Г против въззивно № І* от 02.11.2007г. по в. гр. д. № 695 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен съд,В ЧАСТТА,в която е оставено в сила № V* от 26.06.2007г. по гр. д. № 2369/2006г. на Районен съд Бургас досежно предоставя ползването на семейното жилище на съпругата.Посоченото касационно основание е чл. 218б б.”в”от ГПК отм. - неправилност на то поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като отхвърли иска за ползване на семейното жилище поради липса на такова, а ако се приеме, че гаражният етаж е семейното жилище, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК отм., с който се оспорва подадената касационна жалба и се иска то в обжалваната част да бъде оставено в сила. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени бележки от касатора.Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:С въззивното - в обжалваната част - е оставено в сила на БРС,с което е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата. За да постанови то си съдът е приел, че семейното жилище на страните е гаражният етаж, в жилищната сграда в гр. П. ул.”Явор”№5, тъй като там те са живели до фактическата си раздяла, ползвали са го за жилище и той е бил годен за обитаване. Съдът е мотивирал то за предоставянето му на съпругата-с факта, че на нея е предоставено упражняването на родителските права. Счел е, че тъй като ответникът /сега касатор/не е предявил насрещен иск в първото по делото заседание след изтичане на помирителния срок, е недопустимо едва пред въззивната инстанция да предявява такъв, поради което алтернативната му претенция за предоставяне ползване на жилището е недопустима.Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК отм. -касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.В случая посоченото е неправилност на то поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът независимо, че признава, че до 2005г. семейството е живяло в гаражния етаж, счита, че той не представлява жилище, годно за обитаване. Позовава се на т. 4 б.”д” от Постановление № 12 от 28.11.1971г. на Пленума на ВС. Твърди, че постановеният съдебен акт узаконява ползването за жилищни нужди на нежилищен обект, което счита за недопустимо. Излага становището си, че така постановения акт не е в интерес на родените от брака деца, защото „жилищните нужди на децата биха били по-добре задоволени в жилището, което понастоящем обитават”,което е в къщата на родителите на съпругата. В представените писмени бележки-излага допълнителни доводи, че съпругата сама, по собствено желание е напуснала семейното жилище, което сега отдава под наем, че не се нуждае от него, за разлика от касатора, който се е завърнал от работа в чужбина и не разполага с друг имотНастоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.С. Пие № 12/1971г. на Пленума на ВС - семейното жилище обхваща съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има пред вид жилището, ползувано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла-до деня на раздялата. В конкретния случай – в първоинстанционното производство между страните не е имало спор, че страните са живели от 1999г. до фактическата раздяла на съпрузите през 2005г. в гаражния етаж на недовършената жилищна сграда в гр. П.,която е построена въз основа на отстъпено в полза на двамата съпрузи право на строеж, върху държавна земя по силата на заповед №100 от 21.08.1990г. и договор от същата дата. В този смисъл са твърденията и на ищцата в исковата молба, както и на ответника в саморъчно подписаната от него декларация /вж. лист 67 от материалите по д. №2369/06г. на БРС/. От издаденото удостоверение № 2* от2.10.2006г. се установява, че гаражният етаж е от 96кв. м.,с изпълнена Ел. и В и К инсталации, мазилки, настилки и дограма. Освен него –в жилищната сграда е изграден и първият жилищен етаж с площ от 122 кв. м. в груб строеж, а сградата е с временен покрив, като е предвидено изграждането и на втори жилищен етаж от 122кв. м.и таван от 120кв. м. Обстоятелството, че семейното жилище е гаражния етаж се потвърждава и от показанията на свидетелката И, която установява, че той се състои от детска стая, всекидневна, кухня, баня и тоалетна. Същата твърди, че преди ответникът да замине за Испания –през 2003- 2004г. семейството е живяло в това жилище. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Г,според която семейството и през 2005г. е живяло там, както и на свидетеля П.При тези единни и непротиворечиви доказателства-тезата на касатора за липса на семейно жилище е несъстоятелна. В този смисъл е правилен извода на въззивния съд, че жилището, в което семейството е живяло преди фактическа раздяла на съпрузите е гаражният етаж на недовършената жилищна сграда в гр. П. ул.”Явор”№6. Несъстоятелен е довода за необитаемост, защото не се подкрепя от никакви доказателства по делото. Обратно - наличните доказателства-показанията на свидетелите, цитираните заповед, договор, удостоверение от община П., издаденото разза строеж № 132 от 3.09.1990г.,данните за наличие на одобрен проект за „Двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж”- единно и непротиворечиво сочат, че се касае се за законно изграден етаж, който отговаря на установените правила и норми и в който страните са живели безпроблемно поне три години.Съгласно т. 4 от Постановление № 12/1971г. на Пленума на ВС /на което се позовава касатора/ -видовете жилища, които не могат да бъдат семейни са пет и те са тези - от които съпрузите са се отказали; в които съпрузите са били допуснати временно; които са погинали или разрушени; които се намират в населено място, където и двамата съпрузи са загубили правото да живеят и вилите, които не са годни за постоянно обитаване.В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези, включително и тази по б.”д”, която касатора има пред вид, защото процесното семейно жилище не е вила, а освен това - както беше по сочено по-горе - по делото не се съдържат доказателства, че е негодно за постоянно обитаване.Неоснователен е и довода, че постановения акт за ползване на семейното жилище - не е в интерес на родените от брака деца. Именно –интересът на родените от брака деца, необходимостта те да са осигурени с дом и обстоятелството, че на майката е предоставено упражняването на родителските права са мотивирали съда да предостави ползването на семейното жилище на съпругата. Изложеният аргумент, че жилищните нужди на децата биха били по-добре задоволени в жилището, което понастоящем обитават в къщата на родителите на съпругата, не следва да бъде обсъждан, защото е извън предмета на делото, което е за начина, по който следва да се разреши въпроса за ползването на семейното, а не на друго жилище.Относно допълнително наведените доводи за това, че съпругата е напуснала семейното жилище, че не се нуждае от него и го отдава под наем и касатора е този, който е с жилищна нужда, то те не следва да се обсъждат, защото за пръв път се навеждат пред касационната инстанция, за тях не са събирани доказателства и не установени. то на въззивният съд е постановено в съответствие с критериите, посочени в чл. 107 от СК и следва да бъде оставено в сила.С оглед на горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА № І* от 02.11.2007г. по в. гр. д. № 695 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен съд, в обжалваната ЧАСТ,с която е оставено в сила № V* от 26.06.2007г. по гр. д. № 2369/2006г. на Районен съд Бургас досежно предоставя ползването на семейното жилище на съпругата. ТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.