О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 716

София, 21.03.2024годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1309/2023 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против решение №48 от 30.03.2023 г. по т. д. №328/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът по касация не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната накратко е развила защитното си разбиране относно приложението на чл.722,ал.1, т.1 ГПК, като е направила и лаконично оплакване за неправилност на изводите на съда в каквато връзка е формулирала въпросът –„ Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК да се удовлетвори привилигировано по реда на чл.722,ал.1, т.1 ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози“. Страната накратко е заявила разбирането си, че след като запора е наложен преди съдебното решение за откриване производството по несъстоятелност, то нямало пречки а привилегията била налице ако той е вписан след това. Така е поставен въпросът – „ Следва ли кредиторите чиито вземания са обезпечени със запор наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата, да се удовлетвори предпочитателно по реда на чл.722, ал.1, т.1 ГПК“. Страната е изложила накратко оплакването си за неправилност на изводите на съда в контекста на собственото си разбиране, свързано с твърдения за основателността на иска, като в тази връзка е поддържала общо, че е налице празнота в правната уредба по отношение на „ подобен род запори“.

Касаторът не обосновава довод за допускане до касационно обжалване на решението.

Поставените въпроси са общи, изведени от предмета на спор, а не от решаващите изводи на състава. Този извод произтича от това, че въззивният съд за да отхвърли претенцията е тълкувал корективно правилото на чл.722,ал.1, т.1 ТЗ, подкрепено и с практика на ВКС, посочвайки, че целта на регистрацията на обезпечителните мерки по ЗОЗ не е създаване право на предпочитателно удовлетворение, а предимство при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор по чл.32а ЗОЗ. Посочено е още, че специалните правила, уреждащи действието на запора също не предвиждат предимство на ползващия такава мярка спрямо конкуриращи кредитори. Съдът е изложил и друг самостоятелен мотив за отхвърляне на иска, основан на датата на вписване на запора в ЦРОЗ - след постановяване на решението за откриване производство по несъстоятелност. Това разбиране е обосновано с нормата на чл.30 ЗОЗ, указваща, че вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването при съобразяване на разпоредбата на чл.638,ал.4 ТЗ, съдържаща забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК след влизане в сила на решението за откриване производство по несъстоятелност, като от тази норма е изведено, че по-късното вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, като заобикалящо тази забрана не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността.

С оглед тези решаващи мотиви на въззивния съд поставените въпроси, не са релевантни не само поради това, че всеки от тях не обхваща и двете развити от съда основания за неоснователност на претенцията т. е. всеки от тях самостоятелно не би променил при разглеждане на касационната жалба постановения резултат, но и поради това, че същите не са изведени от правните изводи на състава, дори и спрямо всеки един от така посочените решаващи мотиви. Освен това, въпросите са обосновани единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, което поради едностранния си характер не би било от естество самостоятелно да мотивира различен от настоящия правен резултат.

Извън посоченото, касаторът не излага и каквито и да било доводи по допълнителния критерий – самостоятелно основание за недопускане на решението до касационно обжалване. Правната дефинитвност на това основание разяснена с т.4 ТРОСГТК № 1 /01г. предполага разглеждане на неправилна практика на съдилищата, която следва да бъде променена, с оглед конкретни условия, респективно не е обоснована като неясна и непълна, нуждаеща се от тълкуване приложима правна норма. Оплакванията за неправилност на решението са ирелевантни към тази фаза на касационното производство и не могат да обосноват допълнителен критерий. Извън това както вече бе посочено налице е константа и безпротиворечива практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав / вж. напр. решение № 35/23 ВКС, І т.-о по т. д. 712/20г., решение №50112 от 15.03.2024г. по т. д.1602/22 на ВКС, ІІ т. о. и мн. др. /, на която се е позовал и въззивният съд и която не е в противоречие с възприетите от него правни изводи, но която изключва приложението на чл.280,ал.1, т.3 ГПК в хипотезата посочена общо от касатора по втория въпрос – а именно непълнота на уредбата - правна норма, нуждаеща се от тълкуване.

Съобразно изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48 от 30.03.2023 г. по т. д. №328/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: