О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 701

гр. София, 21.03.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 12 март, през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 218 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БДИНТЕКС“ ЕООД срещу определение №3095/ 14.12.2023 по ч. гр. д. №3103/23 на АС-София, с което е отменено определение ОС-Видин по гр. д. №305/23, с което било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху подробно описания в обжалвания акт недвижим имот, на бъдещ иск на жалбоподателя срещу „Д. Б. ЕООД –гр. Пловдив за сумата от 398 315,28 лева, но без да е определена парична гаранция, съгласно чл. 391 ал.1,т.1 ГПК и е постановено допускане на обезпечението, при условията на чл.391 ал.1,т.1 във връзка с чл. 391 ал.2 и 3 ГПК : след внасяне от страна на молителя на парична гаранция в размер на 40 000 лева.

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК.

Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу определения, с което се допуска обезпечение на иск от първоинстационния съд не подлежат на касационно обжалване, защото не попадат в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол. По този въпрос се прилага т.6 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и по отношение на уредбата в действащия процесуален закон относно обжалваемостта на тези определения. Обжалваното определение, с което въззивният съд е допуснал същото обезпечение и е наложил същата обезпечителна мярка, като наложената от първоинстанционния съд такава по допуснатото от последния обезпечение на бъдещите искове не попада в единственото изключение по чл.396 ал.2, предл. трето ГПК, тъй като с него не се допуска за пръв път обезпечение на иска от въззивния съд. В този смисъл е налице и практика на ВКС-напр.: Определение по ч. т. д №2182 / 2013г. на ВКС - Второ т. о., Опр. №544/27.10.2016 г. по ч. т.д. №198/16 на Второ т. о. , Опр. по ч. т.д № 674/17 на Второ т. о. на ВКС и други .

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „БДИНТЕКС“ ЕООД срещу определение №3095/ 14.12.2023 по ч. гр. д. №3103/23 на АС-София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.