Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. С №73 от 09.01.09г. по ч. гр. д. №338/09г. Пловдивският окръжен съд, VІ с-в е оставил в сила №662 от 24.11.08г. по гр. д. №561/08г. на Пловдивския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от Д. агенция по горите и от Д. лесничейство П. срещу община Р. положителен установителен иск – за установяване правото на собственост на държавата върху 320 дка иглолистна гора от семенен произход, находяща се в местн.”Т”, землището на с. Л., община Р.. В. съд е приел, че с №Л942 от 02.10.2000г. на поземлена комисия гр. П. е било отказано възстановяване на собствеността върху процесната гора в полза на община Р., но с влязло в сила съдебно по адм. д. №5965/2000г. на ПРС, отказът на поземлената комисия е бил отменен по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ и е било признато правото на възстановяване на собствеността. Тъй като в административното производство държавата е била страна, чрез административния орган – ПК П. П., тя е обвързана от съдебното по този спор и е недопустимо в друг процес отново да повдига спор за собствеността върху същата гора. то на Пловдивския окръжен съд е обжалвано от Д. г. с. П.. В частната жалба се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Сочи се №675/21.06.2007г. по гр. д. №628/06г. на ВКС, І ГО, което е по идентичен спор и в което ВКС е приел, че той следва да бъде разгледан по същество; №289 от 06.03.01г. по гр. д. №1530/2000г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че в спор за собственост гражданският съд може да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията на поземлените комисии; както и влязлото в сила №38 от 10.04.06г. по гр. д. №2420/05г. на Пловдивския районен съд, с което е бил разгледан по същество иск с правно основание чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ, предявен от Д. дивечовъдна станция „Ч” с. С. срещу община Б.. По съществото на частната жалба се излага довод, че постановеното в административното производство за възстановяване на собствеността върху спорната гора в полза на община Р. няма сила на пресъдено нещо спрямо ДГС П., което не е участвало в това производство. Ответникът в производството – община Р. оспорва частната жалба. Излага доводи, аналогични на възприетите от въззивния съд, че държавата, чрез участието си посредством съответната поземлена комисия в административното производство за възстановяване на собствеността е обвързана от съдебното адм. д. №5965/2000г. на ПРС и не може да повдига спор за собственост за същия имот, посредством други свои органи. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване на прекратителното на въззивния съд. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали е допустим иск за собственост върху гора, предявен от държавата чрез органа си по чл. 24, ал. 1 от ЗГ /съответното държавно лесничейство/, тогава, когато чрез друг свой орган – поземлената комисия, а сега – ОС „З”, тя е участвала в административното производство по възстановяване на собствеността на същата гора в полза на друго лице. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Общинските поземлени комисии, сега – общински служби “З” /ОСЗ/, са органи, специално създадени за извършване на предвидените в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ действия по възстановяване на собствеността върху земеделските земи и горите. Производството пред тях, включително и в съдебната фаза при постановен отказ за възстановяване на собствеността – чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 6 от ЗСГЗГФ, е административно по своя характер. То се развива само между лицата, подали искане за възстановяване на правото на собственост и поземлената комисия, съответно ОСЗ. Постановените в административното производство решения за възстановяване на собствеността не обвързват трети лица, които не са участвали в него. В случай, че не са били налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността, тези решения не създават собственически права. В производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, поземлената комисия, съответно – ОСЗ, участва като орган, чиито решения се обжалват, а не като представител на държавата, на когото е възложена защитата на нейната собственост. Такива правомощия не са предоставени на поземлените комисии нито със ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, нито с подзаконовите нормативни актове по приложението им. Ето защо не може да се приеме, че постановените в тези производства решения обвързват държавата, в качеството и на собственик на земеделски земи и гори и че тя е лишена от правна възможност да брани правата си по общия исков ред. Предвиденото с чл. 15, ал. 2 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр. 13/07г./ участие на държавни органи, на които е възложено стопанисването и опазването на горите, в производството по чл. 13, ал. 2 и ал. 6 от ЗВСГЗГФ, също не може да обвърже държавата с влязло в сила за собствеността на горите, предмет на това производство, тъй като в него тя не може да заявява самостоятелни права. Видно от мотивите към законопроекта за изменение на ЗВСГЗГФ, разширяването на възможностите за процесуално представителство по споровете за възстановяване на горите и земите от горския фонд с административен и исков характер, предвидено чрез участието на регионалните поделения на НУГ, осигурява по-добра защита на държавния интерес от гледна точка на компетентност и достъп до информация. Следователно целта на законодателното изменение не е да обвърже държавата чрез участието и в това производство и тя да не може да предявява искове за собственост. По изложените съображения предявеният от държавата срещу община Р. иск за собственост е процесуално допустим. Производството по него неправилно е било прекратено от районния съд, съответно – неправилно това е било оставено в сила от въззивната инстанция. Тези определения следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на №73 от 09.01.09г. по ч. гр. д. №338/09г. Пловдивският окръжен съд, VІ с-в. ОТМЕНЯ №73 от 09.01.09г. по ч. гр. д. №338/09г. Пловдивският окръжен съд, VІ с-в и оставеното с него в сила прекратително №662 от 24.11.08г. по гр. д. №561/08г. на Пловдивския районен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на производството по предявения иск. то не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: