О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.323

С..15.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 1299/2017 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 125 от 24.03.2017 г. по в. ч.гр. д. № 955/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърден отказ № 10722 от 18.11.2016 г. на Служба по вписванията [населено място], обективиран в определение от 18.11.2016 г. на съдията по вписванията, с който е отказано вписване промяна на кредитора [фирма], в качеството му на правоприемник на „А. Б. – клон България” К., въз основа на удостоверения № 20160630101441/30.06.2016 г. и № 20160630101443 на Агенцията по вписванията за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие по сключен договор между праводателя „А. Б. – клон България” и [фирма].

Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, вр. с чл. 2 и чл. 4, б.”л” от Правилника за вписванията, без да тълкува този текст систематически с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да вземе предвид сходната хипотеза на чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Счита за приложима съдебната практика, в която се приема за безспорно, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър. По съображения в жалбата се претендира да се...