О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 393

София, 15.06.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Баева т. д. № 2594 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 1608 от 25.07.2016г. по т. д. № 236/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, с която след отмяна на решение №960 от 15.06.2015г. по т. д. №4438/2012г. на Софийски градски съд, VI-6 състав, касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл. 208 КЗ отм. сумата 13 010 лева над присъдените с първоинстанционното решение 23 552 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 23 552 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че при правилно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е направил погрешни правни изводи при приложението на разпоредбата на чл. 206 от КЗ отм. приемайки, че липсата на надлежно заявени застрахователни претенции за всяка отделна лизингова вноска не води до недължимост на обезщетението. Твърди, че е осъществена втората хипотеза на чл. 206, ал. 3 КЗ отм., тъй като при завеждането на осъдителна искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, без да е проведена предвидената с договора процедура по разглеждане на претенцията, за застрахователя не е налице никаква възможност нито да се увери в настъпването на събитието, нито да проведе действия по...