Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. А., Н. Г. Х. и [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Г. М. А., приподписана от адвокат Виделина К.-С. от АК Пловдив срещу решение № 147 от 15.07.2016 г. по в. гр. д. № 291/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 1321/15.07.2015 г. по гр. д. № 443/2014 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлени предявените от касаторите срещу Д. В. К. искове, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, да се прогласи нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 68, том І, рег. № 1126, дело № 68/15.02.2008 г. на нотариус с рег. № 461 от регистъра на Нотариалната камара, поради липса на предписаната от закона форма, както и евентуално съединените искове за нищожност поради липса на съгласие и привидност.

В касационната жалба са изложени твърдения, че въззивното решение е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд и поради значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са подробни съображения за противоречие на решението с определение № 275 от 08.05.2014 г. по ч. т.д. № 1207/2014 г. на ІІ т. о., тъй като въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на събраните гласни доказателства и не се е произнесъл по доводите във въззивната жалба за процесуални нарушения на първоиинстанционния съд във връзка с допустимостта на свидетелските показания в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК и решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г. о., поради което счита, че делото е останало неизяснено, а съдът е формирал неправилния извод за липсата на симулация.

В изложението се поддържа също, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Дали уредените в ал. 2 от чл. 578 от ГПК начини на изписване на текста на нотариалния акт са алтернативно или кумулативно посочени, с оглед възможността нотариалният акт да бъде изготвен печатно или ръкописно?” и „Дали добавките, поправките и заличаванията на напечатан нотариален акт е допустимо да се извършват на ръка в същия нотариален акт?”. Касаторите считат, че въззивното решение не дава обоснован отговор на поставените въпроси и с цел да бъде създадена безпротиворечива съдебна практика при разглеждане на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 578, ал. 2 ГПК е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът Д. В. К., чрез адвокат Г. С. подал писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 68 от 15.02.2008 г. на нотариус с рег. № 461 в Нотариалната камара, страните по сделката са постигнали съгласие, Г. М. А. и Н. Г. Х. да прехвърлят собствеността на един гараж и два апартамента в [населено място] на Д. В. К. срещу цена. В същия нотариален акт е обективирано и съгласието на [фирма], представлявано от управителя Г. А. да продаде на Д. В. К. един магазин „М 2“, със застроена площ от 44, 30 кв. м. в [населено място], [улица] дворно място в [населено място] поле, [община], Пловдивска област, с площ 4, 606 дка, „ведно с всички подобрения и приращения в описания имот, включително изграждащата се двуетажна масивна сграда – Завод за тръбна мебел „Г.“ с кафе - бар, производствени, обслужващи, битови и офис помещения, обща Р. от 4167.74 кв. м”. Съдът е установил, че продавачите – физически лица, са се легитимирали с констативен нотариален акт за собственост на гаража и двата апартамента, а магазин М 2 и дворното място с построената „в груб вид сграда” са били изключителна собственост на [фирма], но с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.08.2000 г., собствеността е прехвърлена на [фирма], а след вписване на споразумението за допълване на същия договор за продажба на търговското предприятие и нотариален акт № 68/15.02.2008 г., обектите са станали собственост на ответника.

При тези констатации на въззивния съд, в обжалваното решение се приема, че оспорваният договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 68 от 2008 г. не страда от пороци, които водят до неговата нищожност, тъй като не се засягат съществени елементи на сделката – не е нарушено изискването за форма – волята на страните не е подменена и следователно допуснатата поправка не променя предмета и съдържанието на договора; не е налице липса на съгласие, доколкото страните по договора са направили волеизявления да продадат, респективно да закупят имотите срещу посочената в двустранно подписания от тях „обратен документ“ цена; при липсата на други доказателства, от които да се установи, че страните не са искали да се обвържат от договора - не е налице привидност.

При проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като направените в изложението на касационната жалба оплаквания не покриват общата предпоставка за достъп до касация - не е посочен обуславящ изхода на делото правен въпрос, във връзка с който се цитира и представя съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В производството по реда на чл. 288 ГПК не могат да се проверяват конкретно направените от съда изводи по приложението на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд обусловили изхода на спора, доколкото касаторът е формулирал относим към него правен въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението на касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, а при липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалаване, независимо дали са налице допълнителните основания за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторите са изложили конкретни съображения за противоречие на правните изводи в обжалваното решение с практиката на ВКС и твърдят, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но по същността си тези съображения представляват доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, т. е. касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не покриват изискванията за правен въпрос като общо основание чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация.

Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая се поддържа, че няма решения на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика във връзка с правилата при изготвяне и поправка на текста на нотариалния акт, съгласно уредените хипотези в чл. 578, ал. 2 ГПК, което съставлява основание за разнопосочно решаване на въпроса от съдилищата. Само по себе си твърдението за липса на задължителна съдебна практика и съображенията на касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, във връзка с възможността в бъдеще да бъде създадена противоречива съдебна практика по повдигнатите въпроси, не може да обосноват допускане на касационно обжалване поради значението на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от изложеното, в практиката на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК се приема, че когато нотариалното действие е нищожно, нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При предявен иск за прогласяване нищожност на нотариално действие, ако то удостоверява извършването на сделка, съдът следва да се произнесе и по въпроса за действителността на сделката, обективирана в нотариалния акт, поради неспазване на предписаната в закона форма. С нормата на чл. 576 ГПК изрично се регламентират основанията за нищожност на нотариалните действия и в този смисъл, за да е налице нищожност на сделката по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е необходимо нотариалните действия, които обективират договора в нотариалния акт да са били опорочени, т. е нищожни ще са сделките, при които нотариусът е извършил действия в противоречие със закона. Когато не са налице нарушения, представляващи основания за нищожност на нотариалните действия предвидени в чл. 576 ГПК и чрез тях не се засяга смислово съдържанието на нотариалния акт, самото нотариално действие не е нищожно като противоречащо на закона, респективно сделката не е нищожна поради неспазване на предписаната в закона форма. (В същия смисъл определение № 264/07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2998/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. по чл. 274, ал. 3 ГПК и определение № 287/07.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1605/2013 г. на ВКС, ІV г. о.)

В случая, липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, поради което не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива или липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска, във връзка с конкретно формулирания от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 15.07.2016 г. по в. гр. д. № 291/2016 г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.