№ 335/12.06.2017 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 60413 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 162/ 08.07.2016 г. по гр. д. № 198/ 2016 г., с което Великотърновски апелативен съд, изменяйки решение № 9/ 08.01.2016 г. на Окръжен съд - [населено място] по исковете, предвидени в чл. 422 ГПК и след издадена заповед по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. д. № 580/ 2013 г. на РС - [населено място], признава за установено, че Сдружение П. - [населено място] могили дължи на [община] сумата от 37 328. 45 лв. - наем по договор № 365/ 11.05.2011 г., ведно със законната лихва от 09.08.2013 г., като отхвърля иска за наем до пълния предявен размер от 46 694. 25 лв. и иска за сумата 5 128. 05 лв. - законни лихви върху наема ог 46 694. 25 лв. в периода 14.07.2012 - 09.08.2013 г.

Според обжалваемия интерес решението се обжалва и от двете страни с искане за допускането му до касационен контрол изцяло по въпроси, чието обобщаване и конкретизиране в духа на заявените касационни оплаквания се свеждат до правната характеристика на договора за наем, сключен при условията на чл. 37п ЗСПЗЗ (отм., но в сила към 11.05.2011 г.), откъм възможностите той да бъде тълкуван според критериите от чл. 20 ЗЗД, съдържанието (размера) на задължението за наем да произтече от факти, които не произтичат пряко от клаузите на договора, а от действието на издаден индивидуален административен акт, а за забавата в плащането на наема да възникне вземане с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр....