Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3758/25.09.2019 г. на Ю. С. Г., чрез адв. Й. К. – АК-Р., срещу определение № 375/16.09.2019 г. по ч. гр. д. № 243/2019 г. на Разградски окръжен съд, потвърждаващо определение № 3054/17.07.2019 г. по гр. д. № 524/2019 г. на Разградски районен съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявения от частната жалбоподателка иск, поради липса на правосубектност, тъй като е констатирано, че към момента на подаване на исковата молба ответникът С. М. Г. е починал.

Определението е обжалвано с оплаквания за неправилност и с искане да бъде отменено. Счита извода на окръжния съд, че искът е предявен срещу починало лице, поради което е недопустим, за неправилен като твърди, че макар буквално имената на това лице да са посочени в титулната част на исковата молба, то не е ответник по делото, а исковата молба е била нередовна, тъй като срещу кого е насочен искът, следва да се извлече от нейното съдържание и от правоотношението, предмет на делото. Поддържа, че въз основа на издадените от районния съд съдебни удостоверения е издирила и посочила надлежните ответници, като е отстранила нередовността на исковата молба.

В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение № 282 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 2005/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС и решение № 203 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 177/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС / по въпроса ако при предявяване на иска с постъпване на исковата молба в съда – чл. 125 ГПК, ответникът не е индивидуализиран точно съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, но в срока за поправка на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК, допуснатата от ищеца грешка при обозначаване на действителния ответник е поправена, може ли да се приеме, че искът е предявен спрямо грешно посочения и непълно индивидуализиран ответник и съответно, ако последният е починал преди предявяване на иска, производството да бъде прекратено. Може ли преценката на съда кой е ответник по делото да стъпва само на буквалния текст на исковата молба, а не да произтича от нейния смисъл и преди всичко от правоотношението, предмет на иска.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:

В обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че към момента на депозиране на исковата молба пред първоинстанционния съд, с която е предявен положителен установителен иск за собственост, соченият като ответник С. М. Г., в полза на когото е възстановен процесният имот по реда на ЗСПЗЗ, е починал преди повече от 20 години. Прието е, че към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 125 ГПК, не е съществувало физическото лице – ответник, поради което същият е недопустим, а производството по делото е следвало да бъде прекратено. Посочено е, че предприетите от първоинстанционния съд действия по оставяне производството без движение с оглед процесуалната субституция на страната на ответника са неправилни, тъй като чл. 227 ГПК предвижда заместване на починала страна - физическо лице, от нейните наследници във висящо съдебно производство, при наличие на валидно възникнало процесуално правоотношение между съда и страната, каквото в процесния случай не е налице, тъй като ответникът е починал преди постъпването на исковата молба в съда, т. е. преди предявяване на иска. С тези мотиви, първоинстанционното определение е потвърдено като правен резултат.

Така изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на производството, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение, съответстват на задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно разрешението на поставения въпрос, дадено с т. 2 от ТР №1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, исковият процес е двустранно производство като условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Нормата на чл. 1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. Доколкото приетото по въпроса в обжалваното определение на Разградския окръжен съд, съответства изцяло на формираната задължителна практика на ВКС, не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 375/16.09.2019 г. по ч. гр. д. № 243/2019 г. на Разградски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: