О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 682София, 20.03.2024 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретаря
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1564/2023 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК.
Образувано е по молба на Р. И. А. и С. А. А., двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1258 от 26.08.2020 г. по т. д. № 2905/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, с което, по предявен от „ХипоКредит“ АД, [населено място] иск по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че настоящите молители, заедно с „Албос“ АД, [населено място] дължат солидарно на „ХипоКредит“ АД сумата 230 000 евро, представляваща част от главница по договор за паричен заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, том III, рег. № 10946, нот. дело № 443/2007 г., за което вземане е издадена заповед по чл. 417 ГПК № 599 от 02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 858/2017 г. на Плевенски районен съд.
Молителите аргументират искането си за отмяна на посоченото решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдението, че е налице ново обстоятелство, имащо значение за спорното право, което не е било взето предвид при постановяване на това решение, а именно – сливането на качествата на ипотекарен кредитор и ипотекарен длъжник от страна на „ХипоКредит“ АД, настъпило в резултат от закупуването от него с н. а. № 102, том II, рег. № 1845, нот. дело № 211 от 25.06.2013г. на нотариус Р. И. на двата имота (магазини в [населено място]), предмет на договорна ипотека № 131, том II, рег. № 1718, нот. дело № 173 от 17.04.2007 г., обезпечаваща вземането по процесния договор за заем. Като писмено доказателство, установяващо това обстоятелство молителите посочват н. а. № 102, том II, рег. № 1845, нот. дело № 211 от 25.06.2013г.
Освен това, в молбата за отмяна се твърди, че с атакуваното решение съдът е признал за дължими суми на трето лице – „Кредитекс“ ООД, по друг договор – договор за гаранция № СТХ 4411-0071-2 от 16.04.2007 г., които суми са извън заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 858/2017 г. на Плевенски районен съд, без да е обсъждал този договор.
Искането за отмяна на решение № 1258 от 26.08.2020 г. по т. д. № 2905/2017 г. на Софийски градски съд по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е мотивирано с твърдението, че същото противоречи на решение № 57 от 05.05.2016г. по т. д. № 193/2013 г. на Плевенски окръжен съд, постановено между същите страни и на същото основание, за части от едно и също вземане. Според молителите, Софийски градски съд не е съобразил императивното правило на чл. 299 ГПК за непререшаемост на спора и при преценката за допустимост на производството не е взел предвид отхвърлянето с влязло в сила решение на предявените претенции за части от вземането.
Ответникът по молбата – „ХипоКредит“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 26.09.2023 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното:
Основателно е възражението на ответника за недопустимост на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради неспазен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на твърдяното от молителите ново обстоятелство, а именно – сливането на качествата на „ХипоКредит“ АД на ипотекарен кредитор и на ипотекарен длъжник за двата имота (магазини в [населено място]), предмет на договорна ипотека № 131, том II, рег. № 1718, нот. дело № 173 от 17.04.2007 г., обезпечаваща вземането по процесния договор за заем. Посоченото обстоятелство „сливане на качествата на ипотекарен кредитор и ипотекарен длъжник“ е било известно на двамата молители още към 18.11.2014 г., което се установява от депозираната от тях жалба вх. № 4158/18.11.2014 г. по изп. д. № 2001756400441 на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756. Част от предмета на жалбата е възлагането на тези два магазина, върху които е учредена ипотека с нот. акт № 24, том V, рег. № 5684, нот. дело № 592/2007 г. на нотариус Р. И. и които именно са прехвърлени с н. а. № 102, том II, рег. № 1845, нот. дело № 211 от 25.06.2013г. в полза на „ХипоКредит“ АД. С оглед на това, предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК 3-месечен срок следва да се преценява, считано от датата 18.11.2014 г., като същият е изтекъл на 18.01.2015 г., т. е. много години преди подаване на молбата за отмяна.
Следва да се отбележи, че преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл преди депозиране на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на писменото доказателство, установяващо горното обстоятелство, а именно – н. а. № 102, том II, рег. № 1845, нот. дело № 211. Видно от отбелязването върху нотариалния акт, същият е вписан в Службата по вписванията към Агенция по вписванията на 25.06.2013г., от който момент се счита известен на всички трети лица. Следователно, от тази дата двамата молители са могли да узнаят за сливането на качествата на „ХипоКредит“ АД на ипотекарен кредитор и на ипотекарен длъжник, респ. да се снабдят с доказателства, установяващи това обстоятелство, поради което, считано от същата дата, молбата за отмяна е просрочена.
Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и в останалата й част.
Релевираните от молителите доводи във връзка с второто заявено от тях обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – че съдът е признал за дължими суми на третото за делото лице „Кредитекс“ ООД по договор за гаранция № СТХ 4411-0071-2 от 16.04.2007 г., които суми са извън заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 858/2017 г. на Плевенски районен съд и че не е обсъждал този договор – съставляват касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Същото се отнася и до доводите във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Обобщено, тези доводи се свеждат до твърдението, че съдът неправилно е преценил значението на отхвърлянето на претенциите за други части от процесното вземане с влязлото в сила предходно решение, т. е. представляват оплакване за неправилно приложение на чл. 299 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. И. А. и С. А. А., двамата от [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1258 от 26.08.2020 г. по т. д. № 2905/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: