О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 767

гр.София, 28.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2777/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Добруджански земеделски институт с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 95 от 30.04.2019 г. по гр. д.№ 148/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Генералтошевски районен съд по гр. д.№ 146/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Н. А. Ц. сумата 39 338, 18 лв – авторски възнаграждения за участие в служебно създадени нови сортове растения, законната лихва върху тази сума от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправен въпрос, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: с какъв акт може да бъде определено процентното възнаграждение на автора на служебно създаден сорт ново растение, което да надвишава предвидените 4 % в чл. 16 ал. 5 ЗЗНСРПЖ и може ли това да стане с Правилник, приет от научен съвет в институт. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответната страна Н. Ц. оспорва жалбата като поддържа, че поставеният в изложението на жалбоподателя по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпрос касае само размера, а не и основанието на предявения иск, което е оспорено...