О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1295

гр.София, 20.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3621/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 88 от 17.05.2023 г. по гр. д.№ 96/ 2023 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Севлиевски районен съд по гр. д.№ 423/ 2022 г., е отхвърлен предявеният от касатора против И. И. П. иск, квалифициран по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на П. П. К. съществува вземане за сумата 4 000 евро, представляваща неизпълнено парично задължение на И. И. П. по договор за заем, сключен на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде прецизиран в следния смисъл: доказва ли наличието на сключен договор за паричен заем наличието на неоспорен документ - разписка, в която е удостоверен фактът на предаване на парична сума и задължение на получателят на сумата да я върне, или е нужно да се представи писмен договор за заем или други доказателства. Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд приел, че спорът касае отговорността на работник, виновно причинил вреди на работодателя, без да посочи какви са тези вреди и без да отчете обстоятелството, че не се касае за „служебни пари“.

Ответната страна И. П. не взема становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.

За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че по ч. гр. д.№ 120/ 2022 г. по описа на Севлиевски районен съд по заявление на ищеца била издадена заповед № 70/ 08.02.2022 г. срещу ответника за изпълнение на парично задължение за процесната сума с лихви и разноски. В заповедта било посочено, че вземането произтича от даден заем за заплащане на такси и глоби на границата на Република Х., за което е издадена разписка за сумата от 4 000 евро. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който подал възражение в законния срок и за установяване на вземането бил предявен настоящият иск. Не се спорело, че с решение от 13.07.2020 г., на Регионално данъчно отделение - Осиек, Република Х., ответникът бил признат за виновен в това, че на 13.07.2020 г. в товарното пространство на управляваното от него превозно средство били открити три нелегални лица с афганистански произход и затова му било наложено парично наказание в размер от 45 000 куни. В решението било посочено, в противен случай, че ако глобата не бъде платена веднага, тя щяла да бъде заменена с мярка затвор. След налагане на глобата работодателят се явил на мястото и заплатил глобата от 4 000 евро /равностойността на 45 000 куни/. На 15.07.2020 г. била съставена разписка за получена сума, според която ответникът получил от ищеца сумата 4 000 евро, която се задължил да върне до 30.09.2020 г. През периода от 31.01.2020 г. до 17.07.2020 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с едноличен търговец „Оворбаг – П. К., прекратено на 17.07.2020 г. по взаимно съгласие. При тези установени факти съдът намерил иска за неоснователен. Ищецът не доказал, че между него и ответника било постигнато съгласие за предоставяне на заем и че сумата била реално предадена на ответника. Основанието, на което е сключен определен договор, не можело да се презумира, а подлежало на доказване от страната, която се позовава на него. Ищецът доказал предаването на сумата от 4 000 евро на ответника, но в съставената за това разписка не било посочено основанието за предаването. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането, не можело от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Ответникът не признал и изрично се противопоставил на твърдението за наличие на облигационна връзка с ищеца. Той изложил твърдения за наличие на трудово правоотношение с ищеца и произлезли от същото имуществени вреди за работодателя. Това твърдение било съответно и на наведените доводи от ищеца, че е дал парите за заплащане на наложена лична глоба на ответника. Хронологично решението на съда в Х. от 13.06.2020 г. предхождало подписването на процесната разписка, т. е. сумата била заплатена на хърватските власти преди подписването на разписката. От наведените доводи от страните било видно, че се касае за ангажиране на отговорността на работник, виновно причинил вреди на работодател, който е изпълнил лично задължение на работника плащайки негова лична глоба. Не се касаело за договор за заем, поради което искът за установяване на съществуване на заемно правоотношение следвало да бъде отхвърлен.

С оглед така очертания предмет на спора и мотивите на въззивния съд, поставеният правен въпрос обуславя обжалваното решение. Въззивният съд го е разрешил, като е дал противоположен отговор в сравнение с правните разрешения в соченото от касатора решение на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 6182/ 2015 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 88 от 17.05.2023 г. по гр. д.№ 96/ 2023 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 156,50 лв (сто петдесет и шест лева, петдесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: