О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№701

ГР. София, 23 октомври 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.09.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2042/19 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №6600/17 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан частичният иск на касаторката срещу „Л. С” ЕАД с пр. осн. чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата от 26 000 лв./при пълен размер на иска от 100 000 лв./ като обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на придвижване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС следните правни въпроси от предмета на спора: 1. Как следва да се обсъждат от съда свидетелски показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? 2. Дали определено съждение на въззивния съд, обусловило формирането на правния извод, че по делото не е доказано противоправно поведение на служителите на чек-ин гишето за неоснователно задържане на документите на ищцата, съпоставено с фактическия извод, постановен в мотивите на същото решение, че забавянето на проверката се дължи...