Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. З. А. срещу частите от решение № 6054 от 12.08.2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „ Б“ състав, постановено по гр. д. 3442/2019 г., с които е потвърдено решение №479864 от 30.08.2018 г. по гр. д. 74048/2016 г. на Софийския районен съд, 87 състав, за признаване за установено, че Л. З. А. дължи на „Т. С. ЕАД сумата от 5 999, 79 лева, представляваща стойност на доставена в периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 104725, находящ се в [населено място], [община],[жк], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, сумата от 408, 29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за ползвана топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 20.09.2016 г., сумата от 62, 43 лева, представляваща такса за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в производството по ч. гр. д. 56467/2016г. по описа на СРС, 87 състав.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на решението, без да формулира конкретен въпрос.

Ответникът по жалбата „Т. С. ЕАД и третото лице помагач „Т. С“ ЕООД не вземат становище по нея.

Жалбата срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдена дължимостта на сумата от 62, 43 лева, представляваща такса за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., е недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като касае самостоятелен иск с цена под 5 000 лв. Затова в тази част тя трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалите части жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, поради което следва да се прецени дали да се допусне. По този въпрос Върховният касационен съд намира следното:

Делото е образувано по искова молба на „Т. С. ЕАД срещу Л. З. А. за признаване за установено между страните, че ответникът дължи сумата от 6 391, 87 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 418, 25 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 20.09.2016 г., 62, 43 лева – главница за дялово разпределение и 10, 47 лева – лихва за забава върху главницата за такса за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 20.09.2016 г. Установителните искове са предявени на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, след като е проведено заповедно производство и ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Първоинстанционният съд е установил с помощта на съдебно-техническа и съдебно - счетоводна експертиза дължимите от ответника суми и е уважил частично исковете за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва до размерите, определени със заключението на вещото лице: 5 999, 79 лева главница и 408, 29 лева – лихва за забава. От фактическа страна е било изяснено, че Л. З. е носител на вещно право на собственост върху процесния апартамент, въз основа на нотариален акт от 07.10.1996 г. поради което ответникът на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ има качеството на потребител на топлинна енергия.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към вече изложените мотиви и добавяйки свои съображения. Възражението на ответника, че имотът е в режим на съпружеска имуществена общност е прието за преклудирано, тъй като е направено едва във въззивната жалба. Ето защо е счетено, че между ответника и „Т. С. ЕАД е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите/ ал. 2 на чл. 150 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)/. Затова липсата на откриване на партида на името на ответника не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения са създадени по силата на закона.

В касационната жалба ответникът е формулирал оплакванията си от допуснатите според него от съда процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които могат да бъдат основания за касационно обжалване, а не за допускането му. В молбата, представляваща изложение на касационните основания, също не се съдържат въпроси, по които да бъде допуснато касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Правният въпрос определя обективните рамки на селекцията на касационната жалба. Върховният касационен съд не е длъжен и не следва служебно да извежда правния въпрос от твърденията на жалбоподателя или от фактите и обстоятелствата, сочени от него. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а може да доведе до влагане в правния въпрос от съда на съдържание, различно от това, което е вложил жалбоподателят/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

От изложението на основанията за касационно обжалване може да се извлече само един проблем, поставен от касатора и относим към предмета на спора. Този въпрос е дали съпружеската имуществена общност върху апартамента го задължава да заплати само половината от разходите за топлоснабдяване и го освобождава от задължението за другата половина. Както правилно е посочил въззивният съд обаче, възражението на касатора в този смисъл е преклудирано и затова въпросът вече не е от значение за спора и не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Дори възражението да е повдигнато своевременно, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от СК предвижда солидарна отговорност на съпрузите за задължения за текущи нужди на семейството, следователно касаторът отговаря за цялото задължение, независимо дали апартаментът е съпружеска имуществена общност.

Останалите части на изложението касаят твърдения за недължимост на сумата за дялово разпределение. Както е посочено по-горе, срещу решението за установяване дължимостта на сумата за дялово разпределение жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Затова от другите оплаквания в изложението не могат да се формулират относими към касационното обжалване въпроси.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която Софийският градски съд се е произнесъл по иска за установяване дължимостта на сумата от 62, 43 лева, представляваща такса за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., като производството в тази част следва да се прекрати.

В останалите части касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. З. А. срещу частта от решение № 6054 от 12.08.2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „ Б“ състав, постановено по гр. д. 3442/2019 г., с които е потвърдено решение №479864 от 30.08.2018 г. по гр. д. 74048/2016 г. на Софийския районен съд, 87 състав, с която е признато за установено, че Л. З. А. дължи на „Т. С. ЕАД сумата от 62, 43 лева, представляваща такса за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6054 от 12.08.2019г. на Софийски градски съд, ГО, II- Б състав, постановено по гр. д. 3442/2019 г., в останалите обжалвани части.

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: