Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от процесуалния пълномощник на „С. Б. Г 5” ЕООД, [населено място] против решение № 2925 от 12.12.2018 г. по т. д. № 3480/2018 г. по описа на АС - София, с което е потвърдено решение № 590 от 19.03.2018 г. по т. д. № 2163/2017 г. на СГС, ТО, 4 състав.

С първоинстанционното решение, по иск на Б. П. Б АД с правно основание чл. 517 ал. 4 ГПК, е постановено прекратяването на дружеството – касатор.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въз основа на които се претендира неговата отмяна.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя следният въпрос, като разрешен от въззивния съд и имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Допустимо ли е и двете инстанции в производството по чл. 517 ал. 4 ГПК да пропуснат да обсъдят договорните отношения между страните, изразени в споразумението от 03.10.2016 г. при положение, че страните по това споразумение доброволно и с цел избягване на един правен спор през м. октомври 2016 г. са договорили цялостно уреждане на облигационно-финансовите си отношения няколко години след образуване на изпълнително производство пред ЧСИ;

Поддържа се и наличие на основанието за достъп до касация по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от процесуалния пълномощник на Б. П. Б АД, с подробно изложени съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл. 283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.

За да се произнесе в посочения смисъл, съставът на въззивния съд е съобразил, че кредитополучателят К. ЕООД и две физически лица – съдлъжниците Р. И. И. и И. Р. И., по реда на заповедното производство са били осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата 250 000 евро – главница по договор за кредит № 367/07.04.2008 г., ведно с лихви и разноски; при същите условия и основание са били осъдени да заплатят сумите 100 000 евро и 650 000 евро, ведно с договорна лихва и др. вземания на банката, произтичащи от договора за кредит. За събиране на вземанията е било образувано изпълнително дело № 21/2014 г. на ЧСИ Р. М. с рег.№ 790 на КЧСИ. На 28.02.2014 г. е вписан запор върху всички дружествени дялове на длъжника Р. И. И., които той притежава от капитала на С. Б груп 5 ЕООД. С постановление от 25.05.2017 г. ЧСИ е овластил взискателя Б. П. Б АД да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, съгласно чл. 517 ал. 4 ГПК. От приетата като доказателство по делото справка №4193/09.02.2018 г. на ЧСИ Р. М. по горното изп. дело се установява, че след извършване на действия по принудително изпълнение по делото е останало непогасено задължение от 624 441, 52 лева. Въззивният съд е заключил, че липсва погасяване на дълга на взискателя, поради което предявеният иск по чл. 517 ал. 4 ГПК е намерен за основателен. Изложени са съображения за това, че при установена активна материалноправна леугитимация на ищеца по иска по чл. 517 ал. 4 ГПК-т. е. качеството му на взискател в изпълнителното производство, искът не се уважава, само ако се установи, че ответното дружество е изплатило на взискателя припадащата се на длъжника му част от имуществото на дружеството, опрледелена, съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ или дългът е изплатен от страна на самия длъжник, което не е установено по делото.

За да е налице общото селективно основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът следва в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК ясно и точно да формулира правен въпрос от значение за конкретното дело - включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението, с оглед конкретните факти по делото - последната е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Липсва идентичност между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, като разликата между двете следва да бъде съобразена и проведена от страните при предприемане на обжалването. К. съд няма правомощия сам да извежда значимия правен въпрос от съдържанието на жалбата и/или изложението, а може само да го уточни или преформулира. Едва при удовлетворяване по този начин на общия селективен критерий за достъп до касация, подлежат на изследване допълнителните такива по чл. 280 ал. 1 т. т. 1-3 ГПК, поддържани от касатора, доколкото общите и допълнителните условия за допускане на касационно обжалване трябва да съществуват кумулативно. В този смисъл са задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, относно приложението на чл. 280 ал. 1 ГПК. В настоящия случай формулираният в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпрос не отговаря на горните изисквания: В действителност в отговора на ИМ ответникът се е позовал на споразумение между К. ЕООД и банката относно изпълнение на СМР на стойност 169 171.82 лв., с които следва да се погаси общото задължение на кредитополучателя по договора за кредит № 367/2008 г. чрез прихващане, до размера на посочената сума. Ответникът, обаче, не е провел доказване относно изпълнението на уговорените СМР при условията и по начина, указани в споразумението, за да се зачете неговият погасителен ефект. Отделно от това, дори и да се приеме, че споразумението е изпълнено, налице е съществен остатък от общото задължение от 624 441, 52 лева, по отношение на който липсват данни за погасяване. Ето защо, необсъждането на самото споразумение не би се отразило на изхода по спора, такъв какъвто е постановен от въззивния съд в обжалваното решение и следователно този въпрос не се явява обуславящ неговия изход.

Липсата на надлежно формулирани правни въпроси освобождава съда от извършването на преценка относно допълнителните предпоставки, обуславящи достъпа до касация, тъй като сама по себе си обуславя извод за неоснователност на искането в този смисъл.

За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл. 280 ал. 2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. От естеството на оплакванията за допуснати процесуални нарушения следва, че не става въпрос за очевидна неправилност, доколкото последните изискват проверка извън съдържанието на обжалвания акт, а освен това, по изложените вече съображения, не водят до опорочаване на крайния резултат по спора, приет от страна на въззивния съд.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение№ 2925 от 12.12.2018 г. по т. д. № 3480/2018 г. по описа на АС - С. Ото не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.