Върховен касационен съд, І т. о., определение по т. д. № 2612/2019 г., стр. 6/6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№339

гр. София, 19.05.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2612 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно уважената част от предявените от „МБАЛ С. С“ ЕООД искове за парични вземания, представляващи незаплатени възнаграждения по сключен между страните договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата като неоснователна.

І. Въззивният съд е приел, че са предявени искове за заплащане на незаплатени части от възнаграждения за периода м. март – м. декември 2015 г. (общо 1048198 лв.) и лихви за забава до предявяването на исковете (общо 304210.48 лв.) въз основа на сключен между страните договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки от 24.02.2015 г.

Решаващите правни изводи за основателност на претенциите съдът е обосновал със съображения, че съдържащите се в договора уговорки (чл. 20, т. 6 и чл. 32, ал. 13, т. 6 вр. чл. 42), които въвеждат ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ, противоречат на императивни разпоредби – чл. 52 от Конституцията и чл. 5 и чл. 35 ЗЗО, тъй като поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта от такава помощ е възникнала в рамките или извън рамките на определените от ответника лимити и по този начин водят до неравнопоставено третиране на...