№ 437 гр. София, 18.05.2020 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 889/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Д., настанена в Център за настаняване на деца и/или младежи от семеен тип -гр. П. с решение № 1045/23.03.2018 г. по гр. д. № 864/2018 г. на Пловдивски районен съд, представлявана от особения представител адв. Л. Тадрос, срещу решение № 2535/19.11.2019 г. по в. гр. д. № 2073/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е уважен предявеният от А. В. Д. против жалбоподателката иск с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на осиновяване.

В жалбата се поддържат всички основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че е налице изначално разстройство на осиновителната връзка между страните, тъй като противоречал на доказателствата по делото, от които се установявало, че детето Ж. обича майка си, а майката също не се е дезинтересирала от детето и е привързана към него. Самото дете при изслушването си е посочило, че иска да остане при майката. Сочи се, че непокриването на представите на ищцата за майчинството с действителните усилия и задължения на родителя не са основание за прекратяване на осиновяването. Изводът за изначална липса на емоционална връзка между осиновител и осиновен влиза в противоречие с приетото в предходното производство за прекратяване на осиновяването.

Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е разграничил обстоятелствата, касаещи процесния период след влизане в сила на първото решение за отхвъляне на...