ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50017
София, 20.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Е. Арнаучкова
разгледа в закрито заседание на 13.02.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1012 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Бул инс“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.
Ищците Е. А., М. М., Е. И. и А. И. оспорват жалбата. Третото лице - помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не изразява становище.
По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Предявените срещу жалбоподателя искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на основание застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетения за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, първоинстанционният съд е уважил частично, както следва:
- за ищците Е. А. и М. М. - до размер на по 150 000 лв. за всеки като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Е. А.;
- за същите ищци - до размер на по 60 000 лв. за всеки като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на внучката Е. А., при условията на частично предявяване на исковете в размер на по 80 000 лв. като части от вземания в общ размер по 200 000 лв.;
- за ищците Е. И. и А. И. - до размер на по 60 000 лв. за всеки като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. А., тяхна внучка, при условията на частично предявяване на исковете в размер на по 80 000 лв. като части от вземания в общ размер по 200 000 лв.
Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил решението в обжалваните части.
Въззивното решение се обжалва относно уважените части от исковете на първите двама ищци, основани на смъртта на внучката им Е. А., и същите части от исковете на останалите ищци, основани на смъртта на внучката им Е. А..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че на 12.04.2018 г. третото лице Р. С., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 59 ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Е. А., дъщеря на първите двама ищци и внучка на останалите, както и на Е. А., дъщеря на пострадалата Е. А. и внучка на първите двама ищци. С влязла в сила присъда третото лице С. бил признат за виновен в престъпление по чл. 343 НК.
От събраните гласни доказателства съдът е приел за установено, че до момента на произшествието пострадалите живели в общо домакинство с претендиращите обезщетение; семейството било задружно и сплотено, първите двама ищци полагали грижи за внучката си Е., на възраст една година и девет месеца, с неизвестен баща, а между вторите двама ищци и внучката им Е. съществували хармонични отношения с взаимна поддръжка и привързаност. Посочил е, че всички свидетели са единодушни и споделят последователно, безпротиворечиво и с достоверност тежестта на преживяванията на близките, свързани с трагичния инцидент, като описват впечатленията си от промяната в душевното състояние на преживелите родители и прародители, които не са намирали утеха след невъзвратимата загуба, поразила ги и с видими изяви на влошено здравословно състояние.
Въз основа на така формираните фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че след като за краткия си живот детето Е. е живяло съвместно с баба си и дядо си, които са полагали с обич грижи за него, при отчитане на обстоятелството, че детето е било с един родител и за нея най-близкият семеен кръг се е изчерпвал с майка и родителите на майка, така създадените отношения удовлетворяват критериите по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК.
Приел е също, че събраните доказателства обосновават извода, че от смъртта на Е. А. за ищците Е. И. и А. И. са произлезли вреди от морално естество, които справедливостта изисква да бъдат възмездени, доколкото формираните от раждането на внучката до внезапната смърт отношения са се отличавали с топлота и привързаност, възрастните родственици са разчитали на помощта .
Общо за всички ищци е посочил също, че следва да бъде съобразено и заключението на психиатричната експертиза, според което за всеки от ищците е налице остра стресова реакция, която е вероятно да персистира във времето и да остане под формата на остатъчна симптоматика.
По отношение размера на обезщетенията съдът се е ограничил с констатацията, че обезщетението следва да се оразмери на 60 000 лв. за всеки от въззиваемите.
Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради произнасяне на въззивния съд по въпроса „Относно предпоставките, които следва да бъдат установени по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.“ в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.
Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил крайния извод за основателност на исковете съобразно изложените в решението мотиви. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед установената задължителна практика на ВКС с ТР № 1/2016 на ВКС-ОСГТК, т. 1, съгласно, която освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69, други лица са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък по изключение, когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, поради което смъртта на последния е причинила продължителни болки и страдания, които според особеностите на конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с посочената задължителна практика.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 141/14.12.2021 г. по гр. д. № 368/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Указва на жалбоподателя ЗД „Бул инс“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4800 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: