№ 425

София 18.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 117 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Й. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 324 от 3.10.2019г. по в. гр. д. № 507 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 299 от 9.04.2019г. по гр. д.№ 1633/2018г. на Районен съд Пещера като е отменен, на основание чл. 227, ал. 1 б.”в” ЗЗД, договор за дарение по н. а. № 114, т.ІІ, н. д.№ 591/1997г. на РС Пещера, с който М. С. Г. е дарила на сина си К. Й. Д. 1/3 ид. ч.от дворно място, цялото с площ от 276 кв. м., за което по плана на [населено място] е отреден парцел ХІ-1225, в кв. 90, ведно с трети етаж от построената в това дворно място къща и 1/3ид. ч.от избеното помещение на къщата, като си запазва правото да обитава етажа до смъртта си, без пречки от надарения, поради отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която последния се нуждае. Присъдени са разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, след като – въз основа на преценка на ангажираните доказателства - е достигнал до извод за наличие на изискуемите се предпоставки по чл. 227 ал. 1 б.”в”ЗЗД – изпадане на дарителя в нужда от издръжка, отправено искане за такава и отказ на надарения да я осигури. Трайната нужда от издръжка е обоснована със следните факти: Ищцата е на 70 години, с влошено здравословно състояние /страда от неинсулинозависим диабет, има проблеми с дясното стъпало и глезен – разреждане на ставните костни глави с изменения на костния трофизъм и травма на екстензорен мускул и сухожилия на пръст от горен крайник по повод счупване на 5-та метатрзлана кост на дясна ръка/, с единствен доход от пенсия в размер от 200лв. при определена за 2018г. от Министерския съвет линия на бедност от 348лв. В периода 30.10.2018г.-7.11.2018г. е била на лечения за рехабилитационни процедури. За м.ХІ.2018г. е имала разходи за лекарства в размер на 143.66лв./общо 183.36лв., но НЗОК е поела 39.70лв./ и е заплатила дължими такси битови отпадъци, данък недвижим имоти и лихви в размер на 239.24лв. за процесния имот. Относно втората предпоставка за основателност на иска – съдът е приел, че в случая предявената на 29.11.2018г. искова молба съставлява покана за издръжка и същата е определяема, пред вид съдържанието й, от което е видно, че ищцата има нужда от средства за лекарства, закупуване на хранителни продукти и заплащане на битови разходи. Преценявайки конкретно поведението на ответника, въззивният съд е достигнал до извода, че той не е заявил желание да дава издръжка – до приключване на устните заседания пред районния съд /а и след това/ той не е предоставил никаква издръжка. Същият, независимо че е представил доказателства, че за част от процесния период е бил в отпуск по болест във връзка с прекаран мозъчен инфаркт /от 23.08.2018г. до 20.03.2019г./, е бил във възможност да осигурява средства за издръжка на ищцата: Той е получавал обезщетение от НОИ в размер на 708.45лв., преди да излезе в отпуск освен, че е работил по трудов договор е установено със свидетелски показания, че е реализирал и допълнителни доходи, притежава и друг имот и има разходи само за лекарства от 42.28лв. и около 120лв. за битови нужди. /Според въззивният съд са недоказани възраженията на ответника, че плаща на жената, с която живее 100лв. за наем на притежавания от нея имот и че изцяло плаща всички битови разходи за него от около 240лв., а не само половината/.

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: „Ако документът действително съществува, има значение за спора и страната създава пречки за събирането му, то спрямо нея следва ли да се приложат последиците на чл. 191, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 161ГПК? Позовава се на противоречие с решения по гр. д.№ 590/2010г. на ІІІ г. о. и визира представеното доказателство за действително получаваната от ищцата пенсия което е за размера към м. 02.2018г. Касаторът се позовава и основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по следните три въпроса: 1. При предявена на основание чл. 227, ал. 1 б.”в” ЗЗД искова молба като покана, счита ли се, че надареният е отказал съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, когато дарителят не е посочил банкова сметка за изпълнение по чл. 127, ал. 4 ГПК, а дареният не разполага с информация за такава?, 2. В производство по чл. 227, ал. 1 б.”в” ЗЗД, когато исковата молба служи за покана, следва ли съдът да преценя поведението на дарителя като злоупотреба с право поради липса на кредиторово съдействие, при положение че дарителят е отказал да се спогоди в съдебно заседание и да получи издръжка, а само претендира отмяна на дарението? 3. Следва ли съдът, във връзка със задължението си по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 ГПК, в производство по чл. 227, ал. 1 б.”в” ЗЗД, когато исковата молба служи за покана, да укаже на дарителя задължението му по чл. 127 ГПК и да му даде срок за предоставяне на банкова сметка, по която дарителят може да изпълни?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. С. Г., чрез процесуалния й представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита обжалвания акт за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 548 от 17.12.2019г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по нито един от поставените три въпроса, поради липса на посоченото специално основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, както и на първия въпрос /за приложението на чл. 191, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 161ГПК/, който не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Посоченият въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото, защото съдържа условие, което не е прието за установено – че страната е създала пречки за събиране на доказателство за нейните доходи. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че след като страната е била задължена да представи удостоверение за получаваната от нея пенсия след м. 02.2018г., тя в съдебно заседание е заявила, че няма промяна в доходите й след посочената дата, като това обстоятелство не е било оспорено от ответната страна. Ответникът своевременно /в отговора на исковата молба/ не е оспорил нито факта, че пенсията е единственият източник на доход за ищцата, нито нейния размера, а е поставил въпроса едва в подадената от него жалба.

Доколкото по останалите три поставени от касатора въпроси, е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивният съд, не е налице основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Практиката приема, че моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка, тогова когато настъпят определените в закона обстоятелства - изпадане на дарителя в трайна нужда от средства за съществуване и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т. е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение. Счита се, че след като искането за издръжка на дарителя е достигнало до надарения, последният е длъжен да я предостави. /Не е длъжен, съгласно ТР по т. д.№ 1/2013г. на ОСГК, само в случай, че е в невъзможност да я дава и ако го направи ще се постави в по-лошо положение от това на дарителя, каквато не е настоящата хипотеза/. Когато дареният има възможност да даде и да осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди, той следва да прояви активност и да намери начин, по който да я предостави. Надареният проявява непризнателност, когато след отправено до него покана той не предоставя на дарителя издръжката, от която се нуждае. Неговият отказ не е необходимо да е изричен. Отказът може да се изразява и в бездействие на надарения, включително и когато заявява, че е готов да предостави средства, но не го прави и не представя доказателства, че реално е предоставил поисканата му издръжка, от която дарителят е установил, че трайно се нуждае /вж. решение по гр. д.№ 3650/07г. на ІІІ г. о./ Законът не задължава дарителя да предоставя номер на банковата си сметка или да сключва спогодба в съдебно заседание /в какъвто смисъл са поставените от касатора въпроси/, за да се коментира евентуална злоупотреба с право. Надареният е този, който следва да установи, че е предоставил издръжката, която му е поискана и в конкретният случай, в доклада си /вж. стр. 87/, първоинстанционният съд е указал на ответника, че не сочи такива доказателства, а трябва да установи, че е дал издръжката, която му е поискана. Въззивният съд дължи служебно указания за доказателства само при пропуск от първата инстанция, касещ релевантен факт от предпоставките за отмяна на дарението по чл. 227, б.”в”ЗЗД и по създадената тълкувателна практика /по т. д.№ 1/2013г. на ОСГК/, с оглед разпределението на доказателствената тежест /вж. решение по гр. д.№ 3650/07г. на ІІІ г. о./, а в случая такъв пропуск не е констатиран.

Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят установените като реално направени разноски на ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл. 280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 3.10.2019г. по в. гр. д. № 507 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА К. Й. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], да заплати на М. С. Г. от [населено място], [улица], сумата от 500лв. /петстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.