О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 420

гр. София, 15.05.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 4636 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. П. против решение № 2102 от 09.08.2019 г. по гр. дело № 5581/2018 г. на САС /Софийски апелативен съд/.

Ответникът по касация – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр. София е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

С касационната жалба, касаторът е развил довод за процесуална недопустимост на предявения иск по чл. 28 ЗОПДИППД отм., като е поддържал, че искът следвало да се предяви в едномесечен „преклузивен“ срок от влизане на присъдата в сила, който срок бил пропуснат, предвид датата на предявяване на претенцията – 29.01.2015 г.

Настоящият състав счита, че направеният довод следва да бъде разгледан служебно във връзка с дадените със задължителна тълкувателна практика разяснения – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Доводът е неоснователен. Този извод се налага от факта, че касаторът извежда срок за предявяване на иска от разпоредбите на чл. 390, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 22,...