№ 226 София, 15.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4405/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. А., като пълномощник на Г. П. Т., срещу въззивното решение № 69 от 22.01.2019 г. по в. гр. д. № 2095/2018 г. на Варненския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. 3 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. валидно ли е решението на органа по земеделска реституция, ако не е подписано от секретар; необходимо ли е за осъществяване на косвен съдебен контрол върху него, с оглед постановяването му от компетентен орган и в предвидената форма, да се изиска оригинала на акта и да се изследват положените подписи; сочи се противоречие с решение № 482/21.01.2011 г. по гр. д. № 26/2010 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 360/23.01.2013 г. по гр. д. № 596/2011 г. на ВКС, първо г. о.; 2. не съставлява ли процесуално нарушение необсъждането на възражението за нищожност...