Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2036/10.06.2019 година, подадена от „Сградостроене” ООД [населено място], срещу решение № 1608/08.04.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 70/2019 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 10 176/05.11.2018 година на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 300/2018 година, с което са отхвърлени предявените от „Сградостроене” ООД [населено място] против С. Н. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 28, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 30 във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. На първо място е отхвърлен предявения от „Сградостроене” ООД [населено място] против С. Н. М. главен иск за заплащане на сумата от 10 000.00 лева дължима се по т. 5 от сключеното между тях на 14.05.2016 година споразумение. Освен това са отхвърлени и предявените евентуални искове за прогласяване на нищожността на споразумението поради противоречие с добрите нрави, липса на предмет, липса на съгласие и липса на основани и за връщане на сумата от 10 000.00 лева дадена от „Сградостроене” ООД [населено място] по споразумението. На последно място са отхвърлени предявените против С. Н. М. искове за унищожаване на посоченото споразумение поради грешка в лицето и заплашване, како и за връщане на дадената от по споразумението сума от 10 000.00 лева.

В подадената от „Сградостроене” ООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него против С. Н. М. искове да бъдат уважени в посочената от него поредност. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба С. Н. М. е подала отговор на същата от 05.08.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1608/08.04.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 70/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„Сградостроене” ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 07.05.2019, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2036/10.06.2019 година, като е подадена по пощата на 06.06.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че по делото не са спори, че на 14.05.2016 година между С. Н. М. и още трима съсобственици на недвижим имот от една страна и „Сградостроене” ООД [населено място] от друга страна е било сключено споразумение, към договор за учредяване на право на строеж върху недвижимия имот в полза на дружеството. В точка 1-ва от споразумението „Сградостроене” ООД [населено място] поело задължение да заплати на С. Н. М. сумата от 10 000.00 лева, а като основание за това плащане е посочено „изравняване на дяловете“. Не се спорело, че това задължение е било изпълнено като дружеството е заплатило на М. посочената сума. Със същото споразумение С. Н. М., Е. А. М., Д. А. М. и Е. А. М. се задължили след заплащането на сумата по т. 1-ва да подпишат акт образец № 15 за изградената от дружеството в имота жилищна сграда; да приемат същата и да оказват всякакво съдействие относно въвеждането й в експлоатация; да започнат административна услуга „одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на стоманобетонна подпорна стена“ и да подадат всички документи във връзка с тази стена. Същевременно „Сградостроене” ООД [населено място] се задължило да изгради на свои разноски подпорната стена, а също така и да довърши качествено строително монтажните работи съгласно сключения между него, семейство М. и „Л. строй консулт” ЕООД, констативен протокол от 14.05.2016 година за отстраняване на забележки. Съсобствениците се задължили при получаване на сумата от 10 000.00 лева да подпишат всички документи относно въвеждането на сградата, в експлоатация, които трябвало да бъдат предоставени на строителния надзор. В случай на възникване на нови проблеми за въвеждането на сградата в експлоатация от срана на семейство М. същите трябвало да върнат сумата от 10 000.00 лева по т. 1-ва от споразумението.

Също така съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че изградената от „Сградостроене” ООД [населено място] въз основа на отстъпеното право на строеж е завършена в груб строеж, а на датата на подписване на споразумението С. Н. М. била подписала и акт образец № 15 за същата. Не се спорело, преди след въвеждането на сградата в експлоатация на 10.02.2017 година, а именно на 18.09.2016 година, М. била подала молба до [община], с която изразила желание да присъства при въвеждането на сградата в експлоатация, за да провери дали са отстранени констатираните в констативния протокол за отстраняване на забележки от 14.06.2016 година недостатъци на строително монтажните работи. Тази молба не можело да бъде приета като жалба против действията на „Сградостроене” ООД [населено място] във връзка със строителните дейности, нито като отказ същите да бъдат приети.

Въз основа на горните констатации и преценявайки показанията на разпитаните по делото свидетели съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че сумата от 10 000.00 лева била платена на С. Н. М. като обезщетение за притежаваните от нея към момента учредяването на правото на строеж съсобствени дялове от имота, за който е отстъпено правото на строеж. В тази насока били свидетелските показания, че още към момента на учредяване на правото на строеж между страните по делото имало устно споразумение след продажбата на ателие, изградено в сградата, а й бъде платена сумата от 10 000.00 лева, във връзка с 24 % от правото на строеж. Наличието на некачествено извършени строително монтажни работи се подкрепяло от събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при неточно изпълнение на задължението на длъжника, кредиторът можел да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнението. В случая в т. 5 от споразумението не било уговорено заплащането на конкретна сума, в случай на неизпълнение на задълженията на възложителите на строежа, а връщането на дадената от строителя сума при условията на т. 1-ва от споразумението. Тъй като сумата от 10 000.00 лева била заплатена само на С. Н. М. и то за изравняване на дяловете й, то следвало, че волята на страните по споразумението била тази сума да се заплати на „Сградостроене” ООД [населено място] в случай на неизпълнение на неизпълнението на задълженията по т. 2-ра и т. 4-та от споразумението-при създаване и възникване на нови проблеми при въвеждането на сградата в експлоатация. В случая по делото било доказано, че С. Н. М. е изпълнила задължението си по т. 2А от споразумението незабавно. Налице били и доказателства да изпълнение и на останалите задължения по споразумението от нейна страна. Липсвали доказателства тя да е подавала каквито и да са жалби в [община] или да е предприемала каквито и да са действия за създаване на пречки по извършване на необходимите административни процедури по въвеждането на сградата в експлоатация и одобряването на проектите за подпорната стена. Обстоятелството, че сградата и подпорната стена били въведени в експлоатация повече от една година преди подаването на исковата молба сочели, че е налице изпълнение на задълженията по чл. 2Б и чл. 2 В от споразумението то страна на С. Н. М.. Освен това не се установявало и неизпълнение на задълженията й по т. 5-та от споразумението, предвид на това, че от съдържанието на молбата й, подадена след подписването на споразумението, не се установявало друго, освен, че същата е поискала да присъства при въвеждането на сградата в експлоатация, за да провери дали са отстранени констатираните с протокол от 14.05.2016 година недостатъци на извършените строително монтажни работи. Затова молбата не създавала пречки, затруднения или проблеми на строителя препятстващи въвеждането на сградата и подпорната стена в експлоатация. С оглед на това главният иск бил неоснователен.

Съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че споразумението не съдържа уговорка за заплащане на сумата на С. Н. М. или на другите съсобственици за да изпълнят вменени им от закона задължения като възложители на строителен та строителен обект. Не била налице и значителна неравностойност и липса на еквивалентност на насрещните престации, тъй като пазарната стойност за 24 % обезщетение от жилищната площ от цялата квадратура на сградата на кота 11.00 метра била в размер на 17 640.00 лева, т. е. по-голям от получената по споразумението сума от 10 000.00 лева. С оглед на това искът за прогласяване на нищожността на споразумението поради противоречието му с добрите нрави бил неоснователен. Неоснователен бил и предявеният иск да прогласяване на нищожността на споразумението поради невъзможен предмет, тъй като уговорените с него права и задължения били възможни, а не обратното изначално фактически или правно невъзможни. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установявало и обстоятелството, че съгласието на управителя на „Сградостроене” ООД [населено място] за сключването на споразумението било изтръгнато чрез насилие-емоционално и вербално от страна на С. Н.М.З не бил доказан и предявения иск да нищожност на споразумението поради липса на съгласие. Съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че основанието на споразумението се предполага, като „Сградостроене” ООД [населено място] не е оборило установената в закона презумпция, което води до неоснователност на иска за прогласяването на нищожността на споразумението поради липса на основание.

Въззивният съд е приел за неоснователен и предявения иск за унищожаване на споразумението поради грешка в лицето, тъй като нямало доказателства споразумението да е сключено с оглед на личността на С. Н. М.. Освен това за неоснователен е счетен и искът по чл. 30 от ЗЗД. В случая „Сградостроене” ООД [населено място] твърдяло, че заплахата произхождала от С. Н. М. и се изразявала във вербално насилие против управителя на дружеството, което довело до възбуждане на основателен страх у последния, че ако не сключи споразумението ще настъпят неблагоприятни за него последици. Събраните по делото доказателства изключвали наличието на хипотезата на чл. 30 от ЗЗД. От анализа на доказателствата не се установявало С. Н. М. да е имала поведение, което да бъде квалифицирано като годно да възбуди основателен страх в управителя на дружеството, че ще настъпят неблагоприятни последици за него, ако не бъде сключено споразумението. В тази насока били показанията само на един от разпитаните по делото свидетели, на които съдът не давал вяра, тъй като не се подкрепяли от останалите доказателства, но дори и същите да бъдели кредитирани установявали, че страните по делото имали обтегнати отношения и си говорели на висок тон по време на преговорите помежду си.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Сградостроене” ООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това:

1.) Как следва да се тълкуват доказателствата по делото, а също така и признанията на факти и свидетелските показания, като в тази връзка се твърди противоречие с решение № 589/29.06.2014 година, постановено по гр. д. № 1359/2009 година, решение № 346/30.12.2011 година, постановено по гр. д. № 810/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение 15/06.02.2012 година, постановено по гр. д. № 311/2011 година, решение № 34/22.02.2012 година, постановено по гр. д. № 652/201 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 220/07.03.2005 година, постановено по т. д. № 482/2004 година и решение № 1086/06.03.2008 година, постановено по т. д. № 648/2007 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о;

2.) Следва ли съдът при тълкуване на общата воля на страните по договора да вземе предвид отношенията им преди, след и по време на подписването на договора, како и да тълкува всяка клауза от същия поотделно и в съвкупност с останалите и с оглед отношенията между страните;

3.) Противоречи ли на добрите нрави и подписано ли е при липса на основание и при липса на предмет споразумение по силата на което страните възложител и строител са уговорили, че след получаването на договорената сума от строителя възложителят ще съдейства за въвеждане на сградата в експлоатация, подписвайки всички необходими документи, както и че ще се въздържа от действия, които възпрепятстват въвеждането на сградата в експлоатация;

4.) Кога е налице липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, кои действия представляват вербално насилие, водещо до порок на съгласието и кога е налице принуда по чл. 30 от ЗЗД. Ръкомахания, закани, кълнене, подаване на жалби, възпрепятстване на нормалния ход на работата на едно лице, представляват ли действия, опорочаващи формирането на неговата воля и водещи до липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и представляват ли тези действия такива, които възбуждат основателен страх у едно лице и могат да го принудят да сключи споразумение с друго лице. В тези ситуации следва ли да се изследва как са се отразили посочените действия на страната, върху която е въздействано, т. е. трябва ли съдът да изследва субективната страна на фактическия състав на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД.

Първият от така поставените въпроси е съществен като е включен в предмета на делото, но не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалвате. По отношение на него въззивното решение е съобразено с установената съдебна практика, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и не може да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни. В раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 година изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС № 7/27.12.1965 година и с т. 13 от ППВС № 1/10.11.1985 година, в която е посочено, че решението се отменява и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви и без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. При липсата на такива мотиви горната инстанция може да провери решението, ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. За такова е признато и положението когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Както се посочи съставът на Окръжен съд Благоевград се е съобразил с така установената практика, поради което въззивното решение не трябва да бъде допускано до касационно обжалване по този въпрос. Това се отнася и до втория от така поставените въпроси, тъй като по отношение на него въззивният съд се е съобразил с установената практика съгласно, която на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Съдът трябва да тълкува договора, прилагайки правилата на чл. 20 от ЗЗД, като при това търси действителната, а не предполагаема воля на страните. Отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо между отделните уговорки противоречие съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание; преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат съобразявани логическите и граматически правила. Съдът извършва тълкуването на договора, прилагайки установените в чл. 20 от ЗЗД, критерии за това, като е задължен да използва всички, а не избирателно само някои от тях. Това тълкуване обаче е способ за установяване на точния смисъл на договора, а оттам и на действителната воля на страните. Съдът е длъжен да изясни тази действителна воля, като не може да я подменя. Не може по пътя на тълкуването на бъде изменено поето с договора задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Това би представлявало изменение на договора, което по силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД може да бъде извършено само от страните по него. Случаите, когато съдът може да изменя договорите или да определя отделни уговорки в същите са изрично предвидени в съответните законови разпоредби, сред които не е чл. 20 от ЗЗД.

Третият от така поставените въпроси също не обосновава допускането на решението на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалване. Така както е зададен той предполага, че получената сума е насрещна престация от страна на строителя, срещу която възложителите са поели задължението да съдействат за въвеждането на сградата в експлоатация, подписвайки всички необходими документи, както и че ще се въздържат от действия, които възпрепятстват въвеждането на сградата в експлоатация. Такъв извод обаче не е направен в обжалваното решение. В него изрично е посочено, че сумата е заплатена като част от насрещната престация по учреденото в полза на касатора право на строеж. При това съдът е съобразил и това, че исковете да прогласяване на нищожността на договор поради противоречие на добрите нрави, поради липса на предмет или поради липса на основание са три различни иска, всеки един от които има основание различно от другите два. Съобразена е и практиката, че основанието на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД не е самата насрещна престация, както и че по силата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД то се предполага до доказване на противното, като оборването на така установената презумпция е в тежест на лицето, което твърди нищожността. Също така е съобразена и практиката, че договорът е нищожен поради липса на предмет, в случаите когато към момента на сключването на договора този предмет не съществува и не може да възникне впоследствие, а също така и когато е правно невъзможен. Същевременно преценката дали договорът противоречи на добрите нрави се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, а не само с оглед на дължимата се от насрещната страна престация. Последната би могла да обоснове сама по себе си нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави само ако е очевидно несъвместима с тях. В останалите случаи съществуването на такова противоречие се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Обжалваното решение на Окръжен съд Благоевград е съобразено и с установената съдебна практика, че съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже от договора. При това се има предвид физическо насилие, при което лицето е лишено от възможността да формира свободно волята си и да изразява същата. В останалите случаи, когато то изразява воля за сключването на договора, но тази воля е опорочена, тъй като е формирана вследствие на заплаха от насрещната страна за извършване на неправомерни действия, които могат да засегнат неблагоприятно живота или здравето на лицето или ва член от неговото семейство, или да засегнат неблагоприятно неговата имуществена сфера е налице унищожаемост на договора по чл. 30 от ЗЗД.. Тези действия трябва да са такива, че да възбуждат основателен страх от осъществяването им, като евентуалната вреда, която ще се претърпи от тях трябва да е съответна на поетото с договора задължение. Дали това е така, както и дали и дали действията са възбудили основателен страх е въпрос на преценка на съда във всеки конкретен случай и се извършва от съда при разрешаването на спора с оглед на всички доказателства по делото. Това важи и по отношение на конкретните действия, с които се реализира хипотезата по чл. 30 от ЗЗД, които са различни във всеки отделен случай.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1608/08.04.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 70/2019 година по подадената срещу него от „Сградостроене” ООД [населено място], касационна жалба с вх. № 2036/10.06.2019 година и такова трябва да се допусне.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1608/08.04.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 70/2019 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.